"ЗА" или "ПРОТИВ" клонирането - това е много сериозен въпрос по който ми се иска да подхванем дискусия.
Не бих могъл да преценя на къде ще наклони мнението на научната общност, но бих искал да споделия моето виждане:
С едно изречение аз съм и "за" и "против" клонирането.
Твърдо съм "ПРОТИВ" клонирането когато се прави по начини като тиражираните в новините без значение дали го правят (ако въобще това е истина) шепа смахнати сектанти или лекарски екипи.
Не виждам какво може да се постигне от клонирането в този му вид на даден човек или на Човечеството като цяло. Ако някой си мисли че може в епруветка да клонира гении поне на този етап е по-луд и от онези сектанти.
Каква ще е ползата за Човечеството ако един ден половината човеци са клонинги на един единствен човек?! или на 1000 човека та били те и гении - това може да доведе само до пълно израждане на вида. Печалната статистика показва че децата на "гениите" (с извесни изключения, които само потвърждават това твърдение) обикновено са доста посредствени индивиди, а те притежават хаплоидно копие от генома на бащата. Едва ли диплоидното копие ще е много по-добро защото притежаването на генетичните заложби не значи че те ще се развият и реализират. Освен може би ако гледаме на клонингите не като на човешки индивиди, като на лабораторни животни и екпериментираме със тях при всякакви условия.
Доколкото ми е попадала информация първите опити за клониране подобни на сегашните са били правени в някой от нациските концентрационни лагери.Наистина само хора с извратено съзнание, които нямат никакво уважение към човешкия живот могат да си позволят да екпериментират с него по този начин. Методиките за клониране, подбора на соматични клетки донори на ядро и ред други условия са още в много ранен стадии за да посегнем към човешкия живот.
Единственият утвърден за 4 милиада години развитие (а и доста по-приятен
) начин за запазване и осъвършенстване на видовете е половото размножаване. Увеличаването на броя на идентичните геноми само ограничава приспособимостта на вида и води до неговото изчезване.
Защо съм "за" продължаване на експериментите с клонирането:
1) В селскостопанки план когато методите станат достатъчно надеждни, лесно достъпни и евтини клонирането ще позволи бързото намножаване без загуба качествата на ценни порода домашни животни.
2) Природозащитен план - можем да използваме запазени ядра на соматични клетки за да възстановим чрез клониране някои изчезнали/изчезващи видове, които ние сме унищожили - например странстващия гълъб.
3) В медицински план - аз виждам развитие на тази идея в комбинация със развитие на култивирането и опитите със стволови клетки и клетъчни култури. Това наистина може да промени коренно живота на цялото Човечество.
Kакво имам предвид - присаждането на органи в наши дни страда от липсата на подходящи донори и особено липсата на тъканна съместимост между донора и реципиента. Добре но ако на всеки човек още след раждането му се направи тъканна и органна "библиотека" чрез методиките на клонирането за получаване на стволови ембрионални клетки и последващи in vitro генериране на тъкани и органи? Подчертавам in vitro защото алтернативата - да се вземат органите на човеци-клонинги е недопустима.
Тогава увредените или незадоволително функциониращи органи и тъкани могат да се заменят със други от "резервните", а това означава много спасени човешки животи, преодоляване на редица болести, а защо не и удължаване на средната продължителност на човешкия живот?
Разбира се от нивото на съвременните ни познания това е малко фантастично, но много от фантастиката от преди 50 години днес е реалност.
Това пък са причини да съм "за" продължаване изследванията в тази насока.
Какво мислите вие?