Формат за разпечатване

[EVTERPA_20]

Провокация или личен избор е това, че сме студенти? Има ли все още хора способни да мечтаят и за тях висшето образование да е път към усъвършенстване на личността и потапяне в бездънното море на знанието или всичко това е празнословие ?

[Атанас Терзийски]

Провокация или личен избор е това, че сме студенти?

Хубава тема 

Аз си избрах химия, защото ми харесваше (нещо като хоби). Учих я с кеф и не съм мислил тогава за работа или реализация... междувременно почнах да се паля и по компютрите и така сега и двете неща са омешени. Да си избереш нещо като кандидат-студент от гледна точка, че би било печелившо след време и да го учиш без да ти е интересно ми се струва много жалко...

Сега съм happy и както винаги казвам: Имам всичко, което искам да имам!

[(>',')>LIA<(','<)]

И на мен темата ми допада. Когато бях по-малка за мен нещата бяха предначертани и просто следвах нишката - отиваш в добро училище, учиш здраво и отиваш в добър университет, учиш още по-здраво и те вземат на чудесна работа. Къщата, кучето, колата и 2-те ти деца са като следствие от всичко гореизброено. Малко като в латино сапунка. В послествие дали почувствах нужда от почивка, хвана ме младежкият хормон или просто пораснах поне малко и разбрах, че не винаги става толкова лесно и по-толкова права линия реших, че като ще се учи нещо, то задължително трябва да ми харесва и да желая да се занимавам с него. Не отричам силата на парите и авторитета, но поне аз винаги съм се насочвала към доходоносни области и то не с цел печалба, а защото те ме привличат като науки.
На всички ни е ясно, че много са в университетите просто, защото е "престижно" и иначе някой би им се подигравал. Това, често пъти, са хората, които не знаят какво им се учи, но се мъчат в някаква среда и си мислят само как да избутат годинките в Уни. Имала съм контакти с много голям брой студенти, които дори по време на 2-3 година от студенствуването си, не знаят какво искат. Възможно е те да са принудени и от амбиции на мама и татко. Няма да кажа "болни" амбиции, защото собствените ми родители също винаги са искали да продължа образованието си и аз не виждам нищо нездраво, лошо или срамно в това.
Аз, пък, много добре знам какво искам, но лошо е, че искам много .

~LIA~

[4_kurs]

P.S.- анкетата само при мен ли не показва резултатите?
Когато записах специалността славянска филология не знаех дали искам да работя нещо свързано с нея, но знаех, че ми е приятно изучаването на чужди езици, български език и литература.Когато завърша ще се насоча и към специализация -Социални дейности или Педагогика.А какво искам да работя, все още се колебая между 2-3 неща.


Темата е много добра

[Kelli_Mutu™]

Поздравления за темата!

Аз съм страшно спонтанна. Една година преди кандидатстудентските изпити реших да променя насоката на развитието и да зарежа рисуването. Същевременно се сблъсках с някои нередности в съдебната ни система, следствието, а също и в администрацията. Винаги съм си падала по точните науки, които обаче дават свобода на доразвиване. И ето осени ме великата идея, че право ще да е и така и стана. В момента не съжалявам за избора си. Не съм го направила водена от материален интерес или защото специалността се котира, а защото го почувствах като призвание, като висша промисъл. И след време даже и с дипломата за висше образование да продавам банани на пазара пак няма да съжалявам, че съм избрала точно тази специалност в точно този университет.

[JOKe]

btw imam dosta priateli koito sa v Педагогически факултет OPAAA
ne sa priateli po skoro poznati
i vsichki te uchat v pedagogicheskiq zashtoto drugade ne vleznaha
poprincip nikoi nqma da zavyrshi ot tqh de.
inache as sam v FMI v PU imah samo jelaniq v FMI imah 2 specialnosti v spisak s jelaniq i vleznah 1vata ot tqh

[Marta]

Аз съм страшно спонтанна. Една година преди кандидатстудентските изпити реших да променя насоката на развитието и да зарежа рисуването...

Аз съм може би още по-спонтанна! Два месеца преди КСК `99 реших, че искам да кандидатствам с математика. Преди това мислех да се пробвам с история (в училище бях в паралелка със засилено изучаване на български език и история, а и много исках да уча археология и египтология). После ми хрумна, че искам да полагам изпит по немски език, след това по химия и какво ли още не. Сменях си решениеята веднъж на три-четири месеца. Просто не можех да си избера.
Бях записала специалност Информатика като първо желание при подаване на документите за кандидат-студентския изпит. Както сами се досещате, приеха ме по второ желание - спец. Математика. В началото исках да се преместя в Информатика, но после разбрах, че математиката ми харесва много повече. Така че не съжелявам, че ме приеха именно това. И макар че това не ми е било мечта от малка, никога не съм чувствала математиката като задължение, а напротив - като нещо, с което ми е много приятно и интересно да се занимавам. Само мъничко съжелявам, че не мога сега да правя разкопки в Египет в търсене на гробницата на Имхотеп например. Щеше да е много яко!

[(>',')>LIA<(','<)]

Аз съм страшно спонтанна. Една година преди кандидатстудентските изпити реших да променя насоката на развитието и да зарежа рисуването...

Аз съм може би още по-спонтанна! Два месеца преди КСК `99 реших, че искам да кандидатствам с математика. Преди това мислех да се пробвам с история (в училище бях в паралелка със засилено изучаване на български език и история, а и много исках да уча археология и египтология). После ми хрумна, че искам да полагам изпит по немски език, след това по химия и какво ли още не. Сменях си решениеята веднъж на три-четири месеца. Просто не можех да си избера.

Сега като ще си мерим спонтанностите - аз имах дори по-малка представа от теб какво правя. Първо щях да се върна в Daily(унито, в което първоначално исках да уча медицина и за щастие-бях приета ), после реших, че искам при мама и тати, и айде в София. Има няма 2 месеца и опа - не ща там-нещо не ми харесжат шопите, ами айде пак в Daily. Мина не мина месец и какво става мислите - ИСКАМ МАМА...това значи Пловдив, тъй като съм от тук родом. Мислех да продължа с икономика, защото изглеждаше логично(дете на ТГ Пловдив), после минах на английска филология, но след по-малко от 2 седмици ми дойде друг акъл и реших, че искам информатика и ме приеха мат. и информатика, което ме кефи,ааа и след време имам намерение да продължа с медицина. Та нещо говорихте за спонтанност  ...

~LIA~
P.S> A e stranno, 4e dobre znaq kakvo iskam...

[artanis]

Аз пък на 18 исках да бъда професионален диджей, музикант и продуцент, слушах техно и тъкмо си бях купил първите плочи. Едната беше от Хасково, защото в Пловдив затвориха диджей шоп-а срещу синдикалния дом. Другите две - от Будапеща. Ходех на партита, а преди това едно приятелче от Тракия ми каза, че ако искам да правя техно ми трябва компютър, а не синтезатори (имах едни любителски синтезатори и нещо не се получаваше добре с тях). Тогава си купих първия компютър със сериозна помощ от родителите ми. Информатиката и математиката са ми били интересни, но някакси не толкова, колкото музиката ... после нещата се промениха и сега съм само фен

Хайде, че съм взел един Ред Бул и трябва да завърша някои неща тази нощ до любимимото ми време  от седмицата за инфаркт - понеделник сутрин. Лека нощ на тези, които ще спят.

а.

[Marta]

~LIA~, признавам ти първото място по спонтанност!... Ти си зодия Дева, нали така? Медицината много ще ти отива - можеш да станеш прецизен хирург...

Аз пък на 18 исках да бъда професионален диджей, музикант и продуцент, слушах техно и тъкмо си бях купил първите плочи...

И аз исках да стана DJ, честно!!! Когато бях на 16, само това ми беше в главата, макар че много хора не вярват като им го казвам.

[(>',')>LIA<(','<)]

Marta  -  да права си - Дева съм, но не мисля, че съм подходяща за хирург - твърде много ми треперят ръцета. За сега съм се насочила към педиатрия, защото обичам децата, а и те мен като че ли .
Аз също така винаги съм искала да съм сводница, детска учителка или музикален продуцент. А и нека не забравя най-голямата си мечта - да съм следващата Опра или следващия Джей Лено...това МНОГО ми се иска - искам предаване по CNN.
Някои казват, че трябва да се занимавам с музика или театър, защото съм артистична, но не мисля, че ставам. Ммм да - следващият Джей или музикален продуцен много добре ще ми паснат .


~LIA~

[superunknown]

Ммм да, сериозна работа, особено при нас в ПФ май наистина повечето от студентите просто не са били приети другаде. За съжаление в нашата страна  са малко родителите, които дават възможност на децата си да развиват естествените си наклонности и сами да избират, какво да правят с живота си. В повечето случаи става въпрос за болни амбиции на родителите, които си мислят, че детето им едва ли не ще е човек втора ръка, ако не учи в университет. Другият момент се явявя и общественият натиск - искаме или не ние трябва да се реализираме в някаква област, за да оцелеем. Това кара много хора да се захванат с каквото и да е, само и само да намерят начин да преживяват, друг е въпросът, дали това, с което се занимават, ги прави щастливи. Лошото е обаче, когато човек прави нещо, за което не е създаден. Представете си един учител, на когото "не му идва отвътре", сигурен съм, че всеки от нас се е срещал с такива и знае за какво става въпрос. Всеки човек, заемащ някаква отговорна длъжност, за която просто не е пригоден, носи повече вреда, отколкото полза за обществото, so...