Докато изчаквам да ми свърши компилирането на едни неща върху една тестова машина (P2/266 MHz, 128 RAM) се изкушавам да напиша преживяванията си от това как мина обучението (и изпита днес) на студенти Химия, дисциплината Компютърна химия.
Лекциите бяха на два курса - Химия 2-ри и Биология и химия 4-ти. От химията бяха по-редовни, докато от биология и химия идваха 4-5 момичета, от общо 17 човека курс (разбрах го едва днес след като взех протокола). Като цяло интереса към лекциите не беше висок, дори и от тези, които ги посещаваха. Броя на посетителите от двата курса от лекция на лекция намаляваха, докато на последната (и може би най-важната) дойдоха 3-4 човека общо от двата курса...
Упражнения имаха само студентите от спец. Химия на които бяха доста редовни, въпреки че не правих проверки, нито ги задължавах да идват. Допускам, че интереса им се дължи от по-активна част - работа с компютър, прилагане на разните методи и т.н. На упражненията имаха и 2 колоквиума, на които масово се представиха отлично. За съжаление студентите от биология и химия останаха само на ниво лекции, уви - учебна програма.
Изпита за химиците беше днес. Той е последната една трета от общата оценка за дисциплината. Състоеше се от пасивен тест с 29 въпроса, всеки с по 5 възможни отговора, като само единия е верен. Въпреки, че 2 момчета имаха по 25 и 23 точки резултатите бяха ниски. Имаше една студентка с 6 точки, няколко със 7 и т.н. :( Преди изпита им бясних, да мислят спокойно и че всеки ако желае ще бъде изпитан устно пред (пред други студенти) на въпросите, които не е отговорил. По-късно разбрах, че този бонус за тях е само и единствено загуба на ценно за мен време, но както и да е. Желаещите да бъдат изпитани се провалиха, а повторното препитване на момчето с 4/29 грешни се представи блестящо: извод: теста и знанията на студентите корелират.
Попитах една от студентките как мисли, дали оценявам обективно, дали завишавам или занижавам оценката - тя ми отговори, че я завишавам леко. Е, нямаше как да не се забележи лансирането ми на недотам знаещите и многократните компромиси (които обаче бяха еднакви за всички, иначе щях да се чуствам зле). Как се почустваха тези, които не успяха да вземат изпита? Може би някои счетоха, че приятелското ми отношение към тях и свободата, която им давам през семестъра ще е така и на изпита... е не е така! Както винаги им казвам: Лекциите не са задължителни, упражненията не са задължителни и висшето образование не е задължително, но ако искате да сте химици, трябва да си вземете и този изпит, за който критериите вече не са пожелание.
Бях свидетел на сълзи и разни други емоционални истории, въпреки всичко децата се държаха мъжки и се убедиха, че не знаят. Вместо двойка всеки получи право на втори шанс, когато е готов. Това хаби силно времето ми и може би занапред няма да е така... ще видим.
Когато на този изпит се явяваха Химия, задочно 3-ти курс и една от студентките имаше 7 или 8 точки ми се обади човек от ПУ, сравнително известен и ми каза "Абе, така и така днес *** има изпит при теб и малко не и е достигнало, не може ли да се направи нещо..."... Писах и 3, но и показах (с поведение и жестове пред останалите), че не я уважавам за това. Тази история беше разказана с точните имена пред колегите ми. И занапред ще продължавам да правя публични подобни гнусни истории за връзкари...
Автор
Тема: дисциплина Компютърна химия (Прочетена 9261 пъти)