Вървели един евреин и един арменец през пустинята (чакай малко, има връзка с темата) и по едно време арменеца видял една торба. Вдига я, гледа вътре - злато. Евреинът му казва "О, айде да делим поравно, както делим поравно неволите", арменеца естествено му се изхилва гадно "Finders keepers" и продължават. След малко евреинът вижда нещо - отива, гледа, мех с вода. Пълен. Арменеца го моли за малко (Изненадани?), ама евреинът естествено му се изхилва "Finders keepers". "Няма да ти дам вода, обаче ще ти продам малко". "Добре, колко?" пита аременеца, докато бърка в торбата със златото. "Половин торба злато за една чашка" отговаря с ехидна усмивчица евреинът. "Много скъпои бе, това си е пладнешки обир". Евреинът с усмивка прави жест обхващащ цялата пустиняи казва "Пазар голям, като не ти харесва цената, отиди другаде".
Естествено не съм искал да обидя никого на етническа основа, това е виц, използва популярни и често неверни стереотипи и бля-бля дрън-дрън, живеем в града с най-много евреи и арменци в България, съжителстваме си прекрасно, това е просто виц.
Така, ако мога да перефразирам известната поговорка "Не е луд който продава баницата на безумна цена, а който му я купува на тази цена". Барчето в нова сграда е (очевидно) монополист. То и в Ректората не е по-добре. "Бедните" студенти очевидно нямат против да си плащат по-скъпичко. Ако сте били на Централна гара или летището в София знаете как е - бутилка минерална вода половин литър, която може да намериш и за 35 ст. в квартналното магазинче, за 40 ст в немалко заведения и за 50 ст. в почти всички заведения, там струваше един лев. Търсенето определя предлагането, какво да кажа. И понеже в града има и други места, откъдето можеш да си купиш кроасан, никой не те задължав да ползваш кожодерското барче и съответно никой не може и копче да каже на кожодера от барчето.
Добре дошли в реалния свят на капитализма!