Моето мнение за идеалната форма на изпита е следната:Времетраенето на изпита да бъде 2(два)астрономически часа,като през първия се решава казус със над средната степен на трудност,с възможност да се ползва законовата уредба.През втория час да се развиват един или два теоретични въпроса от различни дялове на конспекта.И след всичко това,по преценка на преподавателя студента да бъде препитван устно за дооформяне на крайната оценка и обосноваване на решението по казуса.Тази форма(с малки модификации относно времетраенето)беше приложена от ас.Шопов на един от колоквиумите по ГП и лично на мен много ми допадна.Някои ще възразят,че е прекалено усложнена,но аз смятам,че тази форма дава възможност за най-обективно формиране на оценка,тъй като,както отбелязва колегата Гогов,най-важното в подготовката на студента по право е да се научи да решава казуси,да ги решава обстойно,аргументирано и обосновано а не само посочвайки разпоредбите,които смята за приложими по конкретния казус.Същественото е,както всички знаем(може би)аргументирането на тезата,за което са необходими и доста теоретични познания,предполага и добро познаване на законовата уредба.Някой може да попита "Защо пък теоретични въпроси?"Ами защото смятам,че в някои отрасли на правото(като ГП например)теорията е жизнено необходима,поради много причини,които не е тук мястото да коментирам.А що се отнася до преписването-незнам дали някой преподавател е успял да се пребори с него.В крайна сметка всеки студент трябва да се замисли какво прави в този факултет,какво иска да постигне и дали пък преписвайки не заблуждава само себе си.Защото ако не сега,то в практиката(ако стигне до там)неминуемо ще си ги зададе....но ще бъде малко късно.