Формат за разпечатване

[gost]

АД „Химснаб” с капитал 1 000 000 лв. иска да внедри нова поточна линия за производство на моторни масла. По негови оценки стойността на съоръжението била около 400 000 лв. Подобна линия се намирала  в експлоатация в ООД „Моторплас”, което желае да обнови производствената си база и се отнесло с голям интерес към предложението на Химснаб”. В хода на преговорите за придобиване на поточната линия обаче станало ясно, че за евентуалния купувач би било голям проблем да отделе достатъчно средства за нейното закупуване, но и двете дружества силно желаят сключването на тази сделка.
Въпроси:1. Възможно ли е придобиването на поточната линия от страна на АД Химснаб да се извърши без заплащане на стойността й и ако да, по какъв начин може да стане това?

[Kelli_Mutu™]

Не съм напред много с търговското право, но ще дам отговор, за чиято точност не претендирам.
Според мен е напълно възможно придобиването на поточната линия от страна на АД "Химснаб" да се извърши без заплащане на стойността. Вариантът за разрешаване на проблема, а и така че и двете страни да са доволни е лизингът. Просто поточната линия се продава чрез лизинг. Мисля, че има различни видове, така че ще е добре да провериш кой е най-подходящия, който следва да се приложи предвид фактите описани в казуса. Вече е въпрос на договорка между дружествата да уточнят дали лизингът ще е на по-високи вноски (тук може да се говори за възнаграждение) или ще е с по-ниски вноски (обикновено се намалява времевия период).
Успех!

П.С. И пиши после какво е правилното решение !

[T.Dimov]

Според мен ключовата дума в този казус е Акционерно Дружество. Способите за увеличаване на капитала правят именно този вид търговско дружество толкоз популярно за управление на мащабен капитал. Смятам да не задълбавам в конкретика.

[ivan t]

1. Възможно ли е придобиването на поточната линия от страна на АД Химснаб да се извърши без заплащане на стойността й и ако да, по какъв начин може да стане това?

 Българското гражданско законодателство предоставя един единствен способ чрез който дава възмоност за материализирането и обличането на една безвъзмездна сделка в прана форма -  това е договорът за дарение. Очевидно щом няма да бъде заплатена стойността на тази поточна линия придобивната сделка ще бъде договорът за дарение. Предполагам, че това няма да бъде подходящия за настоящия казус и икономически изгодния начин за отчуждаването на правото на собственост върху тази движима вещ. От друга страна безвъзмездните сделки често се оказват и могат да бъдат относително недействителни за кредиторите на прехвърлителя, които могат да предяваят конститутивния иск по чл. 135 /Павлов иск/. Може би авторът на казуса е имал предвид не да не бъде платена стойността на поточната линия въобще, а надлежната престация за придобиването на собствеността да не бъде заплащането изцяло в момента на придобивната сделка опредлена сума пари, с които бъдещия приобретател не разполага към настоящия момент.
Ако това е така има редица способи прехвърлянето на собствеността да се осъществи като продажната цена се заплати разсрочено или се определя като дисконтиране на бъдещата печалба от реализираното производство. За допълнителна правна сигурност на продавача може да бъде учреден особен залог в негова полза въру турговското предприятие на приобритателя и върху самата движима вещ.
Може вместо определена сума пари, цената да бъде заплатена чрез джиросването на определен брой акции от капитала на приобритателя.
Както колежката по-горе пише може да бъде сключен договор за лизинг с клауза за изкупуване като след изплащането на лизинговите вноски лизингополучателят ще стане собственик на движимата вещ. В този случай лизинговите вноски могат да се финансират от реализиранта от експлоатирането на лизинговата вещ печалба.

[ivan t]

По принцип при апортната вноска действително няма да бъде ефективно заплатена опредлена парична сума за придобиването на известен контрол върху дадена вещ, която е собственост на друго дружество.
Теоретично това е възможно, но на практика е неприложимо и икономически крайно неизгодно за двете страни и най-вече за настоящия собственик.
В пърия случай какво ще стане ако поточната линия се апортира в капитала на акционерното дружество?
Целта на Химснаб е да внедри в производството си тази поточна линия, която ще осигурява допълнителна печалба, а на „Моторплас” да получи определена имуществени блага, с които да увеличи своите финансови активи. В случаи на апорт по реда чл. 72 от Т.З. Моторплас ще получи акции с право на глас отговарящи на приблизително 30 % от капитала на акционерното дружество. Това ще е така ако действителната оцнека от трите вещи лица отговаря на тази посочена от автора на казуса. По този начин новият акционер по никакъв начин няма да може да упражнява контрол в дружеството. Какво ще стане ако някой от другите акцоинери притежава съкровищни акции или такива с право на вето. Изводиът е, че едва ли новият акционер ще може да упражнява какъвто и да е контрол или неговият глас да е определящ при вземането на решения, които са от компетентността на общото събрание на акционерите. Какво ще стане ако съветът на директорите, съответно управителния след одобрението на надзорния, въобще не направят предложение за разпределяне на печалба и заплащане на дивидент!!! Ами ако дружеството е свръх задължено или има моного задължения и въобще не може да се разпределя печалба. Рискът тук е прекалено голям. Дори Химснаб да реализира печалбаи се вземе решение за изплащане на дивидент, то това става веднъж годишно като дивидентът едва ли ще може да покрие действителната стойност на поточната линия.  Да не говорим за данъкът върху дивидента.
Между впрочем апортът е доста тежка процедура. Първо ще трябва да се вземе решение за увеличаване на капитала с мнозинство от 2/3, после докато с е назначат вещи лица, може би ще минат поне 3, 4 месеца.
Вместо апорт може да се направи замяна на собствеността на поточната линия срещу джиросване на акциите. Моного по-лесно е, а икономическите и правни последици са абсолютно същите, но за съжаление и рискът. Разликата е че апортът ще предостави по-малък дял в капитала на апортиращия, разходите със сигурност ще са стократно по-глеми, а да не говорим за главоболията и сложността.
Второто предложение / да се създаде ново дружество като се апортира вещта в капитала на новообразуваното дружество.
Тук възниква нов правен субект. Как Химснаб ще придобие еквивалентна част, дял от капитала на новото дружество, което да му осигурява контрол равен на този на Моторснаб като няма средства дори закупи поточната линията. Добре, нека приемем, че това се осъществи и се учреди ново дружество с участие на 50 % на двамата търговци, то каква ще  е изгодата за Моторснаб. В крайна сметка на последния му трябват ликвидни парични средства и реализирана печалба. Ето какво ще стане, Моторснаб ще трябва да чака да се разпределя дивидент, който ще е печалбата, която новото дружество евентуално може и да реализира. Ами ако Моторснаб може да експлоатира поточната линия сам и да печели, то защо му е въобще да учредява ново дружество и то с трето лице. Ами данъкът за разпределяне на дивидент?
Най-практичното и лесно решение на този казус е или лизингът с клауза за изкупуване като лизинговите вноски могат да се финансират от реализиранта от експлоатирането на лизинговата вещ печалба, или договор за продажба като продажната цена ще се заплати разсрочено и ще се определя като дисконтиране на бъдещата печалба от реализираното производство. За допълнителна правна сигурност на продавача може да бъде учреден особен залог в негова полза въру търговското предприятие на приобритателя и върху самата движима вещ.