Рейтингите
Рейтингуването на университетите е особено популярно в Западна Европа. Но основен елемент в класациите е не мнението на студентите за материалната база на институцията (виж класация на "24 часа"), а броят на възпитаниците, наети на високоплатени длъжности от престижни компании. Те се изготвят по поръчка на фирмите, които са на постоянен "лов за умни глави". В България нишката е изначално скъсана на ниво университети - работодатели. На повърхността изглежда очевидно, че плановете трябва да отразяват нуждите на света, а не това, което университетът, гледайки навътре, счита за важно. "Не говоря за наивни опити за планиране на пазара на труда в моята страна (Великобритания). Изчисляваме нуждата от даден тип специалисти и след това обучаваме точно толкова студенти. Като резултат сега изпитваме остър недостиг на лекари и още по-остър недостиг на учители... Сега се намираме в ироничното положение да задълбочаваме "изтичането" на вашите мозъци, като наемаме много от вашите изключително добри лекари и медицински сестри. Образованието им е много добро, а и се справят много добре с езиците. Те си намират работа в нашата здравна система, защото ние се провалихме... Но е необходимо да направим студентите продаваеми на пазара на труда - да имат умения, които да могат да бъдат успешно приложени в професии, които още не съществуват." (Дейвид Билинг, Кеймбридж)
Но вакуумизирането не се дължи само на университетите и многочислената държавна администрация. Един добре структуриран пазар на труда би трябвало да диктува промените в образователната система. Работодателите в България са напълно откъснати от сферата на образование, липсват канали за предоставяне на информация, няма прозрачност, стажовете, организирани от фирми, са все още изключения. От друга страна, ешелонът от средни фирми липсва. ЕТ "Цверуго" едва ли ще може да си позволи инвестицията в една пълноценна връзка с образователна институция. Мнозинството от икономически активните субекти у нас са малки семейни фирми, които не участват активно в структурирането на пазара на труда.
От своя страна академичната общност се противопоставя на пазарното мислене. Наблюдава се пасивно съпротивление и традиционализъм. Факт е, че голяма част от преподавателите са в предпенсионна възраст, а израстването на младите специалисти е затруднено поради пороците в системата. Затова и модерно мислещите научни работници предпочитат комфорта на западния университет и използват българските академични институции като стартова площадка за кариера навън.
Но картината не е само в черно. Има ги и висшите училища, които възприемат принципите на пазара. Това, което им се случва обаче, е да се изправят пред нелоялната конкуренция на някои от
Май това беше интересната част от статията, добре казано
.
Автор
Тема: една интересна статия (Прочетена 1401 пъти)