Формат за разпечатване

[Tosh]

Инж. Койчо Митев от Русе е изобретил и патентовал Цифрова компютърна писменост за писана и звукова реч, и метод за комуникация на майчин език (двупосочен превод).
Тази цифрова писменост е код, използващ за запис десетични цифри, с който може да се съхранява цялата граматическа и семантична информация за произволен език или диалект. Технологията позволява да бъде създаден софтуер за машинен превод в звук и текст от произволен език към всеки друг.
Инж. Митев е патентен адвокат (представител по индустриална собственост) и преподавател по защита на ИС в Русенски университет.

От негова страна има желание изобретението да бъде представено и обсъдено пред специалисти от ПУ - информатици и езиковеди. Още повече, че на дневен ред пред него е построяването на пилотен модел на система за машинен превод, с която да се покаже работоспособността на метода, и инж. Митев търси сътрудници - софтуерни разработчици, компютърни лингвисти; "обикновени" езиковеди, специалисти по различни езици.

За повече информация относно изобретението попитайте търсачките с "койчо митев", "koycho mitev", "koitcho mitev".

Ето една статия:

http://www.sagabg.net/itforum/articles.php3?unit_id=2&issue_id=118

Вярно е, че из България има много скептицизъм относно това което е патентовал инж. Митев и че не всички го взимат насериозно. Донякъде такова поведение има логично обяснение заради това, че информацията, която се изнася в медиите, не навлиза в подробности за методите, а обикновено в нея само се споменава, че се използват цифри и че с тях се кодират частите на речта.
Интересният въпрос е как става описването на езиците с този код, и как текстът се преобразува от и в този код, което в статиите за изобретението не се споменава.
Скептиците казват "следователно такива методи няма, това са налудничави идеи и глупости". Има обаче и друга логика - инж. Митев е преподавател по патентно право и индустриална собственост, може пък съвсем умишлено и съзнателно да не изпуска съществената информация за метода в медиите, докато той първи не го изпълни в действаща програма.

Инж. Койчо Митев ми спомена, че ако има интерес от ФМИ, би имал възможност да изнесе презентация при нас най-рано в края на януари, в някой петък или събота. Сега почти сме в осмодекемврийско-сесийно-коледно-новогодишно-поправително настроение  , тъй че това според мен би бил хубав период за "ново начало".

Има ли интерес за такава презентация от ФМИ?

[artanis]

Tosh,

Има много голям интерес от моя страна. Ще посетя презентацията когато и да се проведе (стига да съм в България, но януари месец ще бъда).

Аз съм много скептично настроен по принцип, но ще бъда много щастлив ако инж. Койчо Митев представи някакви предварителни резултати от тестването на неговата система.

Номерът с голямата тайна няма да мине пред мен. Искам предварителни резултати!

поздрави:
Атанас Чанев
докторант по Когнитивни Науки
Университет в Тренто, Италия и
ITC-irst Пово-Тренто, Италия

[OpenBSD]

Иска ли питане... Надявам се по-скоро да направите презентацията. А и има хора които не ги е.. много за празниците. За това според мен Декември си е страхотно време. 

[kmitev]

Здравейте приятели,
Радвам се, че най-после някой в България освен журналистите прояви интерес към това изобретение. Бих желал предварително да ви подготвя за презентацията по необичаен начин:
1. Питагоровата теорема има много по-вече от едно решение. Ние предлагаме нов, различен от познатите до сега подход при решението на проблема за комуникация на майчин език.
2. Преди по-вече от 35 години имаше един феноменален руски спортист на висок скок - Валери Брумел. Той успя да "повдигне" летвата до 229 см. Валери Брумел (и всички скачачи по онова врвме) скачаха т.н. "коремно-претъркалящ" стил. Дълго време този световен рекорд не можеше да бъде преодолян, докато не се появи един американец на име Фосбъри. Този спортист пръв започна да скача с гърба напред и след него всички останали. Днес световния рекорд е вече 250 см и това едва ли е пределът на човешките възможности. Този пример показва ново, различно от познатите до тогава решения на "Питагоровата теорема във високия скок".
3. В началото на миналия век в един голям американски град (построен с известните американски дървени къщи) избухва голям пожар. За зла участ в този ден има и силен вятър. На помощ пристигат стотици пожарни коли от съседните градове. Колите идват бързо и са полупразни, защото в града на пожара има достатъчно вода. Вода има, но всяка пожарна от различните градове има свои размери на фитинги, мундщуци, кранове и т.н. Те са били подготевни да гасят пожар в своя район и са несъвместими с останалите. Градът изгаря и от тогава за пръв път се въвежда понятието "стандартизация" при пожарното оборудване.
Ситуацията с комуникациите между различните езици е сходна. Всеки език решава проблемите на комуникацията вътре в своята система, чрез исторически утвърдилата се писменост. Не е позната писменост, която да е съвместима напълно с останалите по света. Ние анализирахме тези факти и намерихме система за съвместимост, без да се правят каквито и да е промени в писменостите на отделните народи. Нека всеки народ се гордее с това, което дедите му са оставили като културно наследство. Проектът носи работно заглавие "Цифрова комптърна писменост за писаната и звуковата реч на хомо сапиенс и метод за комуникация на майчин език". Вижте тук кратка информация за опитите на Джон Атанасов да реши подобен проблем:
"....Джон Атанасов живо се интересуваше от най-важното средство за предаване на информация - живия човешки език и неговия писмен еквивалент. Писмените езици, по отношение на говоримите, са някакво символно представяне на последните, което не е еднозначно определено и следователно може да има различно качество. По повод на неочакваното от него награждаване с орден “Кирил и Методий” - първа степен, Джон Атанасов показа рядка за един американец осведоменост за делото на братята Кирил и Методий. Това се дължеше на неговия дългогодишен интерес към различните видове писменост. Той често се оплакваше от високия процент неграмотност в САЩ, която обясняваше с несъвършенството на писмения английски език, като признаваше Кирилицата за много по-удачна. Това е мотивирало у него желанието да сътвори нова писменост, която да е напълно фонетична и да е пригодна както за хората, така и за машините. Тази негова мечта остана непостигната, макар да се стремеше упорито към нея до края на живота си".
Академик Благовест Сендов -
"ВЕКОВЕН ЮБИЛЕЙ НА ДЖОН АТАНАСОВ "
http://www.aba.government.bg/bg/BGpoSveta/Kariera/021203.html

4. За да сме сигурни, че не откриваме "топлата вода" подложихме изобретението на международна експертиза в патентното ведомство. Съгласно международното законодателство патент за изобретение се издава единствено, ако са налице ЕДНОВРЕМЕННО три качества на предполагаемото изобретение: 1. Световна новост; 2. Видима крачка напред в съответната област на техниката; 3. Промишлена приложимост.
За изобретението получихме патент BG 63704 B1. Можете да го видите от библиотеката на ПУ или от бюлетините на патентното ведомство.
5. Ще се радвам, ако на презентацията присъстват ваши преподаватели и докторанти, които вече имат издадени патенти за свои изобретения, най-добре в областта на информационните технологии.

Очаквам предложение от модератора за презентация между 20 и 31 януари 2006.
Поздрав на всички, които живеят с девиза - Ако вървиш по утъпкани пътища, ще стигнеш там, където вече някой е бил преди теб.
ВЕСЕЛА КОЛЕДА И УСПЕШНА НОВА ГОДИНА!
(Аз ще бъда в чужбина по-вече от месец).
инж. Койчо Митев
патентен представител #238

[SodomGomor]

Разбира се, че искаме. Заповядайте. Ще се радваме да Ви видим и чуем.

[V. Noncheva]

А къде можем да прочетем научните публикации на тази тема?

Поздрави,
Веска Нончева

[kmitev]

Госпожице Нончева,
Аз не съм учен а просто частен изследовател на проблема. Никой друг освен аз като физическо лице не е финансирал нито стотинка в тези изследвания. За мен термина "научна публикация" значи публикация в бюлетина на патентното ведомство. В библиотеката на ведомството ще Ви предоставят пълния текст безплатно. Не се съмнявам, че можете да получите текста и от библиотеката на Вашия университет. Сигурен съм, че преподавателите и дикторантите от ПУ са ПАТЕНТОВАЛИ множество свои научни изследавания и те са достъпни за студентите от библиотеката.
Има смисъл да се дефинира термина "научна публикация". България е на първо място в Европа по брой "научни публикации" на глава от населението. Това е удивително! Ние сме обаче на последно място по брой на регистрирани патенти за изобретения. Затова сме и най-бедната държава в Европа.
Все пак ако имате търпение вижте оценка за изобретението от тези публикации в интернет:

Massachusetts, USA:

http://www.commonsenseadvisory.com/news/global_watchtower_one.php?wat_id=164

 

 

BG Radio:

http://www.bnr.bg/radiobulgaria/emission_english/theme_science_and_nature/material/inventions.htm

 

EU – страница 16

http://www.nest-idea.kpk.gov.pl/bin/ExecutiveSummary_all_chapters.pdf

 

Индия – в кря на стр. 24 от текста

http://www.saneinetwork.net/pdf/SANEI_VI/SANEI-VI-(EcommerceandEconomicDevelopment_FPEPR).pdf

 

Русия

http://www.mobil.ru/onenews.php?type=1&news_id=2091

 

Русия – Известия RU

http://www.izvestiya.ru/tech/39443_print


Ако Ви интересува какво се крие зад термина "Интелектуална собственост и мястото и в икономиката" отворете сайта на Български виртуален университет:
http://ecet.ecs.ru.acad.bg/bvu/
> вляво линк - Университвети. После > Русенски университет > Виртуална библиотека > Русенски университет "Ангел КънчеВ" > e-Learning Shell > дисциплини > докторантура > за всички научни специалности > номер 7 > Защита на интелектуалната собственост. Регистрирайте се и прочетете поне първите 5 страници. Безплатно съм предоставил този наръчник на студентите и докторантите. Никой обаче не се интересува от интелектуалната собственост у нас.
Така ще имате възможност да раберете, че българската наука засега не се интересува от понятието ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ а от факта да има "научни публикации". Никой не може да гарантира, че "научните публикации" имат пазарна цена, но незнайно защо те определят възможностите да се расте в кариерата. Но Българската икономика продължава да произвежда "черно-бели телевизори". Само веднъж съм си позволил да публикувам "научна публикация" - вижте списание "НАУКА", брой 5 от 2003 год. - "Високотехнологичните бизнес инкубатори в България".
Койчо Митев
 

[artanis]

Здравейте Койчо,

Ще коментирам някои неща от това, което казвате. Въпреки това  предпочитам основната част на дискусията да протече във ФМИ, ПУ.

>Никой друг освен аз като физическо лице не е финансирал нито стотинка в тези изследвания.

Може би е добре да потърсите някой, който да финансира изобретението. Ако хората инвестират във Вас, всички Ви приемат по-сериозно.

>За мен термина "научна публикация" значи публикация в бюлетина на патентното ведомство.

Терминът "научна публикация" има доста по-различно значение. (има изследователи, които могат да дадат добра дефиниция на "научна публикация") Никой не оспорва или омаловажава факта, че сте патентовал нещо.

>Сигурен съм, че преподавателите и дикторантите от ПУ са ПАТЕНТОВАЛИ множество свои научни изследавания и те са достъпни за студентите от библиотеката.

Аз не съм информиран за това, но ще ми бъде интересно да посетя Ваша лекция за патентите (освен за това, което сте патентовали).

>България е на първо място в Европа по брой "научни публикации" на глава от населението.

Може ли да цитирате източника си. В изследването включват ли се българите в чужбина? За кои издания става въпрос? Ако са тези с висок impact factor не съм склонен да се съглася с Вас.

>Ние сме обаче на последно място по брой на регистрирани патенти за изобретения. Затова сме и най-бедната държава в Европа.

На последно място в света? Съмнява ме верността на това твърдение, но дори да е така, защо следва, че сме най-бедната държава в Европа? Дори за последното се съмнявам. Смятам, че все още съществуват дървави в Европа, които са 'по-бедни' от България (GDP per capita) (но не с тях трябва да се сравняваме, разбира се).

>Никой обаче не се интересува от интелектуалната собственост у нас.

Аз бих се интересувал от това.

>Така ще имате възможност да раберете, че българската наука засега не се интересува от понятието ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ а от факта да има "научни публикации".

За един изследовател е важно да публикува труда си в издания с висок impact factor. Research също е бизнес на някои места (като например Щатите). Да се отрича research като дейност значи да се отричат университетите и науката като цяло. Не може да има качаствен research процес без публикации.

>Но Българската икономика продължава да произвежда "черно-бели телевизори".

Аз се съмнявам, че тя изобщо съществува, но да приемем, че има наченки на икономика на пазарите (можеше да бъде и по-лошо - като Русия, например). А и университетите не са точно 'икономика' - поне не в България. Очевиден недостатък е, че университетите нямат достатъчно добри връзки с бизнеса, но моето обяснение за това е, че бизнесът в България просто 'не е в час'.

Надявам се на презентацията да говорите за Вашето откритие, а не за патентите.

поздрави:
Атанас Чанев

[OpenBSD]

Така ще имате възможност да раберете, че българската наука засега не се интересува от понятието ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ а от факта да има "научни публикации". Никой не може да гарантира, че "научните публикации" имат пазарна цена, но незнайно защо те определят възможностите да се расте в кариерата.

Моето мнение е следното: В България никой не се интересува от интелектуална собственост, защото за повечето компании не е важно това да работят известно време грубо казано "на загуба" но след това възвръщаемостта да е голяма. Те искат печалбата сега, на момента. Поради тази причина и повечето фирми не проектират внимателно софтера си и в последствие се опитват да чистят бъгове. Да не говорим за планове за инвестиране и че се сещат в последния момент, че има такова чудо... За последното ми се иска да го кажа в малко по-мой стил, но получих критика за това, че много нецензурирано се изказвам за това не звучи толкова гадно.
А защо научните публикации не са патенти в БГ? Ами защото вероятно от древни времена повече ни влече това да сме кариеристи пред това да си защитаваме идеите. За мен лично научната публикация е представяне на готови идеи, в които има нещо новаторско, а в днещно време идеите са много по-ценни от самата реализация...
Честно казано обаче много се отклонихме от темата, за това оставям основната дискуция за научните публикации за януари месец. Тогава надявам се ще имаме достатъчно време да спорим по въпроса.

[kmitev]

Здравейте,
Очаквам интересна дискусия. Преди по-вече от две години (в навечерието на тогавашните местни избори) публикувах в интернет материал за защита интелектуалната собственост на университетските преподаватели. (Аз не съм преподавател. Безплатно провеждам семинари с докторантите в РУ на тема интелектуална собственост. Няма такава дисциплина в университетската програма. Очевидно МОН няма намерение да образова студентите с излишни знания). Вижте статията тук:
http://oshte.info/007/23.htm
Сами преценете какъв напредък има за тези години в България.
инж. Койчо Митев

[artanis]

Колеги,

Моля ви само да не правим грешни заключения, особено ако не сме си изяснили понятията. Нека видим какво имаме досега:

1. Патенти (интелектуална собственост): Според инжeнер Митев практиката за патентоване в България е на доста примитивно равнище.

2. Научни публикации: Моето мнение е, че публикуването в български издания е на доста примитивно равнище, а изследователите, които публикуват в международни издания с висок impact фактор все още са твърде малко.

3. Бизнес: Изключително примитивно равнище по мое мнение (смятам, че тук инж. Митев и Григор (openBSD) са съгласни с мен) с изключение на някои отрасли, където равнището е едно ниво над примитивното (+ някои изключения).

Нека не спекулираме със зависимостите между състоянието на горните три.

Григор:
>Ами защото вероятно от древни времена повече ни влече това да сме кариеристи пред това да си защитаваме идеите.

Това изречение е меко казано неточно. При добра дефиниция за кариерист, може да има кариеристи, които защитават идеите си, както и такива, които не ги защитават (?).

>За мен лично научната публикация е представяне на готови идеи, в които има нещо новаторско, а в днещно време идеите са много по-ценни от самата реализация...

Може би няма да е лошо да организираме един семинар за това какво е и какво не е научната публикация Явно има нужда.

Койчо:
>Няма такава дисциплина в университетската програма. Очевидно МОН няма намерение да образова студентите с излишни знания).

МОН не притежава монопол върху образованието. Не е нужно някой насила да образова студентите. Всеки един студент е отделен човек със своите индивидуални потребности  и интереси за образоване.

За дисциплините от учебната програма смятам, че можете да се запознаете с начинът по който учебният процес протича във ФМИ, ПУ (с избираеми курсове, факултативни курсове и в общи линии доста повече гъвкавост).

приятен уикенд:
Атанас Чанев

[OpenBSD]

Наско,
Моля те да не използваш името ми директно във форума. Много го е... някой кой е OpenBSD и кой е Григор и защо се пише с този псевдоним. Тогава защо ползваме псевдоними изобщо? Стига с лирическото отклонение...
Що се отнася до кариеризмът в БГ. Лично аз съм свидетел, че повечето хора дори незнаят какъв е смисъла да защитават идеите си. За тях е по-важно да са на по-високо място в служебната йерархия, за да взимат по-висока заплата и да тъпчат по-нисшестоящите. Честно казано като се замисля от времето на Алеко Константинов, визирайки в този случай "О времена, о нрави", до сега нищо не се е променило. Кариерисът си е все един и същ. Съгласен съм с това, че има и хора с различно мислене, но те не са толкова много все още.
Иначе ще се радвам да присъствам на такъв семинар, за да науча нещо за това що е научна публикация.
Що се отнася до бизнеса в БГ. Напълно съм съгласен с теб. Дори останах много изненадан на сбирката "Къде сме ние" когато колегите казаха, че в Германия големи компании като BMW позволяват на студентите да разработват дипломни работи при тях и работят съвместно с университета, а именно от там идват новаторските и "свежи" идеи.
Мисля обаче да спрем до тук защото много се отклонихме от темата, или поне да преместим дискуцията на подходящото място.

[Райчо Мукелов]

За първи път чух за това изобретение преди може би 2 години, тогава работех в IP Bulgaria в София  (фирма на IP Consulting  или както аз му казвам - IP Insulting :D ) Както и да е и аз съм малко скептичен относно това изобретение (защото още тогава чух за пилотен проект, доколко е вярно само г-н Митев знае), но с удоволствие бих присъствал на презентация във ФМИ ако имам възможност по това време да съм в БГ.

[uni]

Do kolko viarvam che izobretenieto naistina syshtestvuva e otdelen vypros. Spored men ima greshka v samata ideia i predstavata na syzdatelia i che vsichki ezici imat podobna struktura. Obache ako ima predstaviane na prototip togava bih doshyl s udovolstvie. Obache ako e samo niakakvo polu teoritichesko predstaviane na grandoman ( pyk bilo to i inzhiner) i da mi plashtat niama da otida.

Obache tova e samo moeto mnenie.

[TeeRexX]

Наско,
Моля те да не използваш името ми директно във форума.

хаха това беше добро

[kmitev]

Изобретения
http://www.democrit.com/news.php?n=763&br=0&wh_n=news1 :

Ето цитат от този сайт:

Българската академия на науките не се интересува от научни продукти. Изобретението е научен резултат, трансформиран в международно регистриран и международно признат интелектуален продукт. В САЩ и Япония се заявяват по 400 патента годишно на 1 милион население, в Европейския съюз - 200, а в България - 3,9. А твърдим, че имаме равен с техния брой научни публикации...

[Райчо Мукелов]

http://netinfo.bg/?tid=40&oid=792046
http://www.democrit.com/news.php?n=776&br=0&wh_n=news9

[artanis]

Здравейте,

Хайде отново за патентите. Добре, всеки може да патентова каквото си иска, но това ИЗОБЩО не значи, че това, което е патентовал някога ще бъде създадено, а ако бъде създадено нещо дали то ще работи по предвидения начин.

Всичко това за птичия грип без нито един експеримент ми изглежда твърде съмнително. А за патента на Койчо Митев вече ми е омръзнало да дискутирам. Надявам се по-скоро да дойде презентацията му във ФМИ, за да се сложи край на този шум.

Исках да намеря списък на 10те най-идиотски неща патентовани някога, но не ми се отдаде в първите 2 минути, а както се досещате си имам и друга работа. (за да илюстрирам, че между патент и работещ продукт има цяла пропаст)

Само ще отбележа, че в БАН има поне 2 човека, които работят много усилено, разработват и тестват истински ресурси и продукти. Те заслужават малко внимание, а не някакви съмнителни неща.

поздрави:
Атанас Чанев
София, България

п: Предпочитам да ме наричат изследовател, а не учен.

[kmitev]

Уважаеми приятели,
Не съм получил покана от ПУ за презентация, нито очаквам да получа такава. Аз съм частно лице и не мисля да водя диалог за друго, освен да проверя има ли търсещи хора от средите на науката в Пловдив за целите на проекта. Ако все пак някой се интересува нека ми изпрати кратко писмо или CV на E-mail: patentservice@mail.bg.  Ще поканя евентуално тези, които сметна за мотивирани. Нямам намерение да водя диалог с изследователи ot foruma като artanis и UNI , които вече са  се убедили, че никой друг освен тях няма право да мисли различно. Няма нищо лошо в това да ме убеждавате във вашия предварителе скептицизъм (въпреки, че не знаете за какво става въпрос). Съобразно интереса към проекта ще преценя има ли смисъл да идвам (на мои лични разноски) до Пловдив. Нужни са едновременно три групи специалисти: лингвисти, програмисти и експерти по звукозапис и разпознаване на фонеми. Вероятно ще помоля някой да ангажира едно бистро за около 2 часа. (Не мога да си позволя да плащам наем за зала в ПУ). Не мога да ви предложа нищо друго освен по едно кафе. Задачата е да проверим как с минимални ресурси може да се направи малък опитен модел. На репликата по-горе от UNI - "...Do kolko viarvam che izobretenieto naistina syshtestvuva e otdelen vypros. Spored men ima greshka v samata ideia i predstavata na syzdatelia i che vsichki ezici imat podobna struktura. Obache ako ima predstaviane na prototip togava bih doshyl s udovolstvie. Obache ako e samo niakakvo polu teoritichesko predstaviane na grandoman ( pyk bilo to i inzhiner) i da mi plashtat niama da otida.

Obache tova e samo moeto mnenie. " бих казал това: Не си губете времето. Няма опитен модел, сега ще го правим. Нямам възможност да Ви платя, за да присъствате на презентация. Никой досега не ме е наричал "грандоман". Системата "Бар-код" използва само цифри, за да запише една и съща информация на всички езици. Има достатъчно много общи неща между езиците по света - познанието, изречението, правилата за синтактичен анализ, говорният апарат на хомо сапиенс и пр. Ще говорим за това ако съдбата ми даде шанс да беседвам с вас.
Заминавам в чужбина за месец и ще се върна в края на януари.
Желая на всички от този интелигентен форум Весела Коледа и най-доброто през Новата 2006 година!
инж. Койчо Митев
...............................................

 

[artanis]

Здравейте Койчо,

Първо нека сме наясно, че никой не Ви пречи да мислите както и каквото искате.

Вие преценете дали има смисъл да идвате до Пловдив. Аз бих присъствал на Вашата презентация.

Предполагам, че от ФМИ няма да Ви искат пари за наем на залата и оборудване. If there is a will, there is a way.

Няма нужда да предлагате на хората кафе. Те биха дошли, за да чуят за Вашия модел.

Бих искал само да предупредя хората, които биха пратили CV-та на инж. Койчо Митев (особено Тош, защото виждам, че се увлича): Ако се интересувате от някоя подобласт на това, за което говори инж. Митев, предлагам Ви да кандидатствате за стаж или работа в някои добър университет или изследователски център (като например Ксерокс във Франция или Тошиба в Англия).

инж. Митев,

За да реализирате проекта си са Ви необходими много повече от минимални ресурси. Само за една двойка езици са необходими много човекомесеци труд на високо квалифицирани (и платени) специалисти. Проектът (за една двойка езици) изглежда ако не грандомански, то поне твърде амбициозен.

пожелавам Ви безопасен полет и се надявам все пак да се видим в Пловдив:

поздрави:
Атанас Чанев