Относно проблема на HymeRRA - напълно съм склонна да повярвам на историята с подписа. Нямам представа останалите хора тук от кога са в нашия китен университет. Аз съм за първа година - само толкова, но вече успях да се сблъскам с невероятната простащина и липса на възпитание, ширещи се сред някои елементи на администрацията. Вярвайте ми, никога не съм подозирала, че може да има такова грубо отношение. Позволете ми да ви споделя някои от най-"веселите" случки, които преживях(последната от които беше днес).
Аз съм човек, който се държи възпитано с всеки, независимо дали е чистач, продавач, секретар или президент. Ние сме хора. Дори и студентите сме хора, въпреки, че някой май май се съмняват. Първият ми сблъсък с феномена "администрация на ПУ" беше в деня, в който трябваше да се запиша след изпитите. Проблемът беше, че се получи някакво объркване с инспекторките - бях записана Стопанско управление при една, после ме приеха Политология и се оказа, че ако искам да запиша тази специалност, трябва да търся друга. Както и да е, прецених, че портиерката би ме упътила къде се намира въпросният кабинет. Нямате си представа какво последва като имах наглостта да я питам! Разкрещя ми се, че "тука не е бюро справки" и че не можела на всеки да обяснява къде трябва да отиде. Аз съм съгласна, че е досадно наистина,но на нея май за това й плащат, или греша?
Вторият достолепен случай беше с невероятната библиотекарка на "Икономическа библиотека" Само да отворя една малка скоба - понеже с една колежка не знаехме къде е икономическа библиотека, питахме последователно трима служители на университета, които ни изпратиха в Нова сграда! А от там както се досещате ни върнаха обратно в Ректората.
Та налагаше се да потърсим една енциклопедия на политическа тематика и да преснимаме една доста голяма статия от около 20-тина страници. Оказа се обаче, че не можело да преснимаме нищо от въпросната библиотека. И след като попитахме как все пак да се сдобием със статията, библиотекарката най-невъзмутимо ни каза да сядаме и да преписваме. Хора, това са 20 страници голям формат, ситен шрифт! Не, че е невъзможно, но си е чиста загуба на време. Интересно каква е идеята на тази библиотека като де факто тя е неизползваема?! Предложихме да оставим лични или студентски карти и да слезем два етажа по-надолу, за да снимаме каквото ни трябва. Това беше груба грешка, защото тая жена просто полудя и почна да ни крещи, че не сме разбирали от дума и че не можело всеки да си прави каквото си иска.....просто нямам думи какви глупости наговори.
Третият случай беше в банката,когато отивах като всеки нормален студент да си платя таксата. Едната служителка вътре ужасно мънкаше и не можах да разбера какво точно се изисква да направя( не бях го правила това преди). Когато я помолих да повтори, тя ми се развика дали не съм глуха и колко пъти щяла да повтаря. Аз й се извиних, че й се е наложило да повтори, при което тя ми каза нещо от сорта на "Ми аз какво да направя, като не ме слушате"
?!?!?!?!?!
Четвъртият ми много любим случай беше, когато отидох с братовчед ми, който сега е кандидат-студент, да се запише за предварителните изпити. Поради горчивия си опит, го пратих сам да си плати таксите в банката:) Обаче дамата, която трябваше да го запише, беше върха на любезността. Питаше го за кои изпити да го запише и той й каза"за езикова култура", при което аз си позволих да го поправя, понеже този изпит се води "български език". Последваха пак крясъци да не съм се обаждала, иначе съм щяла да изляза. Ми то не знам къде трябваше да изляза след като вратата към коридора стоеше отворена, и аз стоях до нея ама както и да е......
Последното, което ще споделя е днешното ми преживяване с някаква жена, която заварих в кабинета на една доцентка. Трябваше да й предам едни материали, и понеже поради това, че се разболях от варицела миналата седмица, бях закъсняла със срока.Преди няколко дни изясних на доцентката проблемът и тя ми каза къде да я намеря, при което останах с впечатлението, че няма проблем. Днес обаче не я намерих в стаята, там имаше само някаква друга жена, така и не разбрах коя е. Като всеко нормален човек й се представих и й казах, че съм говорила с доцентката и просто ще оставя материалите за нея.След около двуминутно втренчено гледане тя изкреща "А вие не мислите ли, че сте доста закъсняла с предаването на тия неща". Аз й разясних ситуацията и се оказа, че тия неща били важни и не трябвало да се закъснява с тях при никви положения. Ми ок , аз можеби тряаше с шарката да се разхождам из университета, много щеше да е забавно:) Само да отбележа, че псоледваха още крясъци,п ри което аз просто си излязох. Все пак ги прие де, чест й прави
)))За уточнение, ставаше дума за някви анкети, които трябваше да направим и за които едва се намериха хора в курса ми. Не стига, че поех тоя ангажимент, който нищо не ми носи като полза, ами си го и отнесох накрая......
Сигурно съм още под влияние на тая простотия и затова се захванах да ви описвам тия неща. Но ако има някои, който още не се е сблъскал с тях или е голям късметлия, или да се готви, и неговият ред ще дойде:) Съгласна съм, че човек трябва да е коректен и възпитан ,но това е двустранен процес. И някакси не ми се иска да приема, че трябва да се чувствам едва ли не виновна, за това, че съм решила да си продължа образованието......