КОМПЛЕКТ ЗА СТУДЕНТА
ПО ДИСЦИПЛИНАТА
ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА
КОНСПЕКТ
1. Същност на българското възраждане. Приемственост между стара и нова литература. Задачи на курса по възрожденска литература.
Граници на Българското възраждане. Горна и долна граница.
Периодизация на Възрожденската литература.
2. Христофор Жефарович, Партений Павлович и идеите на Просвещението. Мястото на Жерафович и Павлович в южносланянския културен и книжовен процес.
3. Отец Паисий – “История славеноболгарская”. Съдържание. Извори. Структура. Програма ва Българското възраждане. Формиране на новобългарския книжовен и литературен език. Преписи и разпространение. Новаторството на отец Паисийл
4. Историографията през втората половина на ХVІІІ в. Заграфска история, историите на Спиридон Габровски и Атанас Нескович.
5. Епископ Софроний Врачански. Книжовна дейност до края на ХVІІІ в. Първи и Втори Видински сборник. “Неделник”, “Житие и страдания грешнаго Софрония”. Епископ Софроний и идеите на отец Паисий. Влияние на Просвещението върху книжовното наследство на Софроний. Отношението му към формирането на новобългарския книжовен език.
6. Д-р Петър Берон. “Буквар с различни поучения” /“Рибен буквар”/. Енциклопедичност и съдържание. Мястото на буквара в развитието на българската литература и култура през първата половина на ХІХ в. Език.
7. Неофит Рилски. Педагогическа книжовна дейност.
Васил Априлов. Филологически и кулурологически схващания. Книжовна дейност.
8. Неофит Бозвели. Личност и обкествена дейност. Поезия, документално наследство. Литературни диалози – “Плач бедная Мати Болгария”.
9. Д-р Иван Богоров. Основание на “Български орел” и “Цариградски вестник”. Начало на българския пътепис. Други книжовни трудове. Отношението му към чистотата на езика.
10. Найден Геров. Интерес към народното творчество. Начало на поемата – “Стоян и Рада”. Поезия. Схващане за книжовния български езикл Речникът на Найден Геров.
11. Добри Чинтулов. Поетично творчество. Нов етап в развитието на жанра.
12. Начало и развой на българския театър преди Освобождението. Първи драматични опити. Диалози. Сава Доброплодни – “Михал”, Теодосий Икономов – “Ловчанският владика”.
13. Георги С. Раковски. Живот и обществена дейност. Творческа дейност – “Предвестник Горскаго пътника”, “Горски пътник”, “Показалец <...>”. Журналистическа дейност /в. Българска дневница” и в. “Дунавски лебед”/.
14. Петко Р. Славейков. Живот и обществена дейност. Ранна любовна лирика. Гражданска лирика. Сатира. Хумор. Басни. Поеми. Драматически опити /”Малакова”/, фейлетони. Мемоари. Журналистическа дейност /в. “Гайда”, “Македония”/. Мястото а Славейков в българската литература.
15. Никола Козлев. “Черен арап и хайдет Сидер” – поемата във формирането на жанра.
16. Добри Войников. Исторически драми /”Райна княгиня”, “Покръщението на преславския двор”/ и др. “Криворазбраната цивилизация” и особеностите на комедиографския жанр. Войников в историята на българската драма и театър. Журналистическа дейност /в. “Дунавска зора”/.
17. Васил Друмев. “Нещастна фамилия” – повествователни модели. “Ученик и блъгодетели <...>”. Драматично творчество – “Иванко <...>”.
18. Илия Р. Блъсков. Повести и разкази. “Изгубена Станка”, “Злочеста Кръстинка”. Спомени. Блъсков в следосвобожденската традиция.
19. Любен Каравелов. Живот и обществена дейност. Каравелов в Русия, Сърбия и Румъния. Поезия. Разкази – “На чужд гроб без сълзи плачат”, “Войвода” и др. Повести – “Неда”, “Турски паша”, “Българи от старо време”, “Мамино детенце”, “Крива ли е съдбата?” и др. Фейлетони. Мемоари. Журналистическа дейност /в. “Свобода”, “Независимост”, “Знание”/.
20. Христо Ботев. Живот и обществено-революционна дейност. Идеология. Поезията на Ботев – връх в развитието на българската литература. Специфика. Публицистика – статии и фейлетони. Журналистическа дейност: “Дума <...>”, “Знаме”, “Нова България” и др. Мястото на Ботев в историята на българската литература.
21. Литературната критика през Възраждането. /Славейков, Войников, Друмев, Каравелов, Жинзифов, Ботев/.
Основна литература
1. АНГЕЛОВ, Б. Съвременници на Паисий. І – ІІ, 1963, 1964.
2. АРНАУДОВ, Б. Творци на българското възраждане, 1969.
3. БОРШУКОВ, Г. История на българската журналистика до Освобождението. 1965.
4. Българска възрожденска поезия. Ред. Кирил Топалов. 1980.
5. ВЕЛЧЕВ, В. Паисий Хилендарски. 1987.
6. ГАЧЕВ, Г. Ускорено развитие на културата. 1979.
7. ДИНЕКОВ, П. Възрожденски писатели. 1962, 2964.
8. ДИНЕКОВ, П. Из историята на българската литература.
9. ДИМОВ, Г. Българската литературна критика през Възраждането. 1966.
10. ДИМКОВ, Н. Бачо Киро – Личност и дело. 1976.
11. ДИМКОВ, Н. Страници от Българското възраждане. 1990.
12. ДИМКОВ, Н. Помагало по възрожденска литература. Ч. І, 1989.
13. ДИМКОВ, Н. Българско възраждане. кн. І. 1999.
14. ДИМКОВ, Н. Българско възраждане. кн. ІІ. 2001.
15. ДИМКОВ, Н. Българско възраждане. кн. ІІІ. 2002.
16. ДИМКОВ, Н. Възраждане. 2003.
17. ДРАГОВА, Н. Книга за Паисий. 1972.
18. ДРАГОВА, Н. Драматични опити на П. Р. Славейков. – Известия на ИБЛ. Т. VІІІ, 1958.
19. АЛЕКСИЕВА, А. Преводната проза от гръцки през Възраждането. 1987.
20. КАРАКОСТОВ, Ст. Българският възрожденски театър на освободителната борба. 1973.
21. КИСЕЛКОВ, В. Софроний Врачански. 1963.
22. КОНЕВ, Ил. Българското възраждане и Просвещението. 1983.
23. ЛЕКОВ, Д. Българска възрожденска литература. Ч. І и ІІ, 1988.
24. НИЧЕВ, Б. Увод в южнославянския реализъм. 1971.
25. ПЕНЕВ, Б. История на новата българска литература. Т. І – ІV, 1976.
26. РАДЕВ, Ив. Нравственият патос на ранновъзрожденската литература. 1987.
27. РАДЕВ, Ив. История на Българската възрожденска литература. 1980.
28. ТАРИНСКА, Ст. Прозата на Христо Ботев. 1965.
29. РАДКОВА, Р. Българската интелигенция през Възражсането. 1986.
30. ТОПАЛОВ, К. Проблеми на българската възрожденска литература. 1983.
31. УНДЖИЕВА, Цв. Христо Ботев. Живот и дело. 1975.
ЗАБЕЛЕЖКА:
Повече библиография вж. в Димков, Николай. Възраждане. 2003.
Автор
Тема: Конспект по българска възрожденска литература (Прочетена 7252 пъти)