Формат за разпечатване

[Anck_Sun_Amun]

Прародителите на човека
   
Американски учени стигнаха до заключението, че преките предшественици на човека са се катерили трудно по дърветата и не са приличали на маймуни толкова, колкото смятат някои експерти, съобщиха в. "Дейли телеграф" и в. "Индипендънт".

Екипът на д-р Джереми деСилва от Мичиганския университет в Ан Арбър стигнал до този извод, след като изследвал скелети и глезенни стави на "хоминиди", живели преди повече от 4 милиона години. Те са живели сравнително кратко, след като хората и шимпанзетата са се разделили от общ прародител преди 4-8 милиона години.

Мнозина експерти смятат, че предшествениците на човека, както и ранните хора, са били подобни на шимпанзетата. Новото изследване опровергава това схващане и доказва, че древните хора не са били устроени да се катерят по дърветата.

Учените анализирали видеоизображения на шимпанзета в Уганда, за да проверят дали движенията на скелета им съответстват на твърденията, че ранните хора са се катерили по дърветата.

Изследванията върху подвижността на глезенните стави на хоминиди показват, че тя е по-близка до тази на съвременните хора, отколкото до шимпанзетата.

Глезенните стави на шимпанзетета са по-гъвкави и имат по-голяма свобода на въртене от тези на хоминидите.

Д-р ДеСилва пише в изданието на Американската академия на науките следното: "Ранните хоминиди може да са се катерили по дърветата, както съвременните хора понякога го правят днес. Изследването обаче показва, че вертикалното катерене и животът по дърветата не са били важна част от начина им на съществуване и придвижване". БТА
 

[Anck_Sun_Amun]

Откриха бактерии, които живеят без кислород и светлина

Учени откриха бактерии, които са оцелели милиони години без кислород и светлина в солена вода под ледник в Антарктика, съобщиха световните информационни агенции.

Откритието е направено, докато учените изследвали червеникава вода под ледника. Оказва се, че бактериите са оцелели, живеейки в съставки на сярата и желязото.

Това ни дава известна представа как някои микроорганизми оцеляват за продължителни периоди от време в условия на студ и мрак, заяви изследователката Джил Микуцки от колежа Дартмут в Ню Хемпшир.

Откритието поражда редица въпроси, като един от тях е "Как подобна екосистема може да съществува под ледници", допълни тя. Изследователите смятат, че този водоем е бил уловен в капан преди 1,5 милиона години, когато ледникът се е преместил над езеро. Водоемът не е замръзнал, защото водата му е 4 пъти по-солена от тази в океана.

Джон Прискю от Държавния университет на Монтана заяви, че тъй като е била изолирана за толкова продължителен период в екстремални условия, тази екосистема показва как живот може да съществува на други планети като Марс, под дебел слой лед без светлина и следователно без възможност за фотосинтеза. Въпросната екосистема е като капсула на времето, дошла от друг период от историята на Земята, поясни Микуцки.

Според нея този микрокосмос може да бъде смятан за еквивалент на геохимията и биохимията на нашата планета преди милиони години. Не познавам друга подобна среда на Земята, каза тя.

Видовете бактерии, сформиращи екосистемата, са учудващо сходни със съвременните морски микроорганизми, но същевременно се отличават от тях с метаболизма си, отбеляза Ан Пиърсън, експерт по планетарни науки и науки за Земята в Харвардския университет, Масачузетс.

Откритите сходства показват, че прародителите на тези микроорганизми са живели в океана. Изследователите анализирали проби с червеникав цвят, взети от основата на ледника. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс". БТА
     
 

[Anck_Sun_Amun]

Тайната на дълголетието? ... Протеин от червеи!
   
Протеин от прост червей дава на животните дълголетие и ги защитава от отрови, причиняващи заболявания като болестта на Алцхаймер, съобщи в. "Дейли мейл", като се позовава на публикация в сп. "Сайънс".

Разработването на лекарство с подобен ефект върху човешкото тяло може да позволи на хората да живеят по-дълго и да бъдат по-здрави.

Американски учени изследвали протеина HIF, който поддържа клетките живи при недостиг на кислород. Специалистите манипулирали генетично червеите така, че те съдържали въпросния протеин в тялото си, когато имало недостиг на кислород. Изследваните червеи живели 30% по-дълго и в клетките им почти нямало вредни протеини, които се свързват със старостта и невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер и Паркинсон.

Откритието показва, че механизмът на тялото за справяне с кислородния глад може да удължи живота на хората и да ги освободи от болести. Изследователят д-р Мат Кебърлайн от Вашингтонския университет и колегите му се опитват да разберат точно как протеинът HIF забавя стареенето. БТА
 

[Anck_Sun_Amun]

Създадено е първото изкуствено сухожилие в света

Скъсаните връзки са една от най-често срещаните травми при спортистите. Лечението отнема най-малко 8 седмици. За да ускори процеса на зарастване, Люси Босуърт от Университета на Манчестър е измислила метод за създаване на изкуствено сухожилие, съобщи сайтът PhysOrg.com.

"Повредените сухожилия зарастват много бавно, често не е възможно да бъде възстановена напълно предишната им сила, а след лечението остават белези и постоянна болка" - разказва Босуърт.

Съществуват два метода за лечение на скъсани връзки. Първият (дълъг), е да се изчака тъканите сами да зараснат. При този начин травмираният участък дълго време не бива да се натоварва. Вторият (по-травматичен), предвижда имплантиране на връзки от друга част на тялото. В резултат се образуват едновременно две рани.

За създаване на изкуственото сухожилие, Босуърт е използвала биоразлагащо се нановлакно, което може да бъде имплантирано в тялото на човека. Образуващата се "тъкан" по структура прилича на естествената и може да бъде присадена на мястото на скъсването. Тя способства за срастването, а изкуственият полимерен заместител постепенно изчезва, като на негово място организмът образува собствена съединителна тъкан.

Учените се на мнение, че този метод на трансплантация ще съкрати времето, нужно за възстановяване след травма. Освен това вероятността сухожилието да бъде отхвърлено е много малка. В близко бъдеще ще започнат клинични изпитания на изкуствените сухожилия. Според Босуърт, масовото им използване в болници може да започне след около три години. БТА
     
 

[Anck_Sun_Amun]

Динозаврите са живели и в Арктика

Учени от белгийския Кралски институт по естествена история откриха фосили на динозаври край р. Каканаут в Североизточна Русия, съобщи Лайв сайънс.

Фосилите са образувани преди около 65-68 милиона години, в периода преди рязкото захлаждане, свързано с тяхното масово изчезване. Сред фосилите има и яйца, което показва, че динозаврите са живеели постоянно в района.

Тогава районът е бил по-топъл, отколкото е сега, но температурите все пак са били ниски - средно 10 градуса по Целзий, като през зимата са падали под нулата. Това означава, че динозаврите са можели да издържат на студ и вероятно изчезването им не е предизвикано от рязкото захлаждане.

Динозаврите може да не са изчезнали заради застудяването, но предизвикалият го голям метеорит все пак е свързан с края им. Неговото падане е довело до изригване на вулкани и въздухът се изпълнил с прах и дим. Замърсената атмосфера вероятно е намалила фотосинтезата навсякъде. Така динозаврите са останали без храна. БТА
     

[uran]

http://www.dnesplus.bg/Science.aspx?d=279788   

[Anck_Sun_Amun]

Учени реконструираха лицето на първия европеец
   
Водещият британски художник-криминалист Ричард Нийв и антропологът Ерик Тринкхаус от университета "Вашингтон" в Мисури реконструираха лицето на първия европеец или европейка въз основа на фрагменти от кости, съобщиха в. Дейли телеграф" и в. "Дейли мейл".

Глинената скулптура е създадена на базата на фосили от непълен череп и долна челюст, открити преди седем години в пещера в югозападната част на Карпатите в Румъния. Тя показва как е изглеждало лицето на най-древния известен европеец, мъж или жена, който е ходел на лов за елени и е събирал плодове и треви в някогашните гори преди повече от 35 000 години.

Датирането с радиоактивен въглерод показва, че древният европеец е живял преди 34 000-36 000 години. Тогава в Европа са живели два вида хора, неандерталците, пристигнали в района десетки хиляди години по-рано, и анатомично-съвременните хора от вида Хомо сапиенс, известни като кроманьонци.

Съвременните хора са пристигнали в Европа от Африка. Моделът показва близкото родство между първите заселници в Европа и непосредствените им африкански предшественици.

Черепът много прилича на този на днешните хора, макар че е по-масивен и има някои по-архаични черти като големи кътници. Това кара някои учени да смятат, че той може да е принадлежал на хибрид между Хомо сапиенс и неандерталец.

Според Ерик Тринкхаус използваната в скулптурата челюст е най-старият пряко датиран модерен човешки фосил.

"Материалът е първото убедително свидетелство за това как са изглеждали съвременните хора, когато са се разпространили в Европа", казва ученият.

Цветът на кожата на праисторическия ловец не може да се отгатне с точност, но вероятно е бил по-тъмен, отколкото у съвременните бели европейци. Моделът е създаден за филма "Невероятното пътешествие на хората" (The Incredible Human Journey), проследяващ произхода и еволюцията на човека. Той ще бъде излъчен по Би Би Си 2 на 10 май. БТА
 

[Anck_Sun_Amun]

Африканско племе населило целия свят
 
Британски генетици и археолози проследиха произхода на цялата човешка раса извън Африка и откриха, че съвременните хора произхождат от 200-членно африканско племе, което прекосило Червено море преди 70 000 години, съобщиха в. "Дейли телеграф" и в. "Дейли мейл".

Климатична промяна в миналото е причинила понижаване на морските нива и това помогнало на племето да премине от Африканския рог на Арабския полуостров и оттам да насели останалата част от света. Генетичен анализ, ръководен от д-р Питър Форстър от университета "Англия Ръскин" в Кеймбридж, показа, че съвременните населения в Европа, Азия, Австралия, Северна и Южна Америка са произлезли от тези общи прародители.

Смята се, че промени в климата, настъпили преди 90 000-70 000 години, са довели до рязко понижаване на морското ниво и са направили възможно прекосяването на Червено море. Резултатите от изследването бяха разкрити в документалния филм за произхода на човека The Incredible Human Journey, излъчен по Би Би Си 2. Учените смятат, че съвременните хора Хомо сапиенс са се развили преди около 195 000 години в Източна Африка и че за 50 000 години са се разпространили в други части на континента.

Фосилизирани останки са открити на нос Добра надежда в Южна Африка. Идеята, че всички хора извън Африка произлизат от една-единствена група хора, противоречи на предишните теории. Според тях различните съвременни раси са се развили поотделно от по-ранен човешки предшественик, известен като Хомо еректус, в различни части на света. БТА

[Anck_Sun_Amun]

Учени откриха човешки косми на 200 000 години

Палеонтолози са открили човешки косми на 200 000 години във фосилизирани изпражнения на хиена, намерени в пещера в РЮА, пише в. "Дейли телеграф".

Д-р Лусинда Бекуел, палеонтолог от университета на Уитуотърсранд в Йоханесбург и ръководител на изследователския екип, съобщава, че са открити 40 фосилизирани нишки.

Смятаните досега за най-стари останки от човешка коса са от мумия на 9000 години, намерена в северната част на Чили.

Изследователите обясняват, че е изключителна рядкост мека тъкан като коса, кожа и мускули да оцелее повече от няколко стотици години. Обикновено се вкаменяват твърди тъкани като костите.

Палеонтолозите смятат, че е възможно намерените косми да са принадлежали на представители на вида Homo haidelbergensis, живял преди около 200 000 години в Африка.

Според експертите находката може да е свързана и с първите Homo sapiens, еволюирали преди около 195 000 години. Учените не изключват и вероятността намерените косми да са на съвсем различен човешки вид.

Находката ще помогне на специалистите да научат повече за различните аспекти от живота на този древен вид - как са изглеждали представителите му и какво е било здравословното им състояние. БТА

[Anck_Sun_Amun]

Многоклетъчните организми 200 милиона години по-рано на Земята

Група изследователи от Канада и САЩ установиха, че многоклетъчните организми са съществували на Земята 200 милиона години по-рано, отколкото се предполагаше досега, съобщи сп. "Ню сайънтист".

Според нови данни, получени от специалистите, преди 850 милион години в световния океан са се срещали примитивни морски гъби.

В рамките на изследването учените са изучили образци от геоложки отлагания от северозападните части на Канада на възраст 0,78-1,08 милиарда години. В тях са били намерени следи, аналогични на тези, които остават след фосилизирането на съвременните гъби, чиято възраст обаче е не по-малко от 11 000 години.

Според изследователите намерените следи доказват, че преди около 850 млн. години в световния океан са се срещали многоклетъчни организми.

Новите резултати показват, че биосферата е съществувала на планетата през целия криоген - период от историята на Земята от преди 635-850 милиона години, когато тя цялата е била покрита с лед.

Хипотезата на учените обаче се приема нееднозначно в научните среди. Специалисти са на мнение, че са необходими нови допълнителни доказателства. БТА
     
 

[Anck_Sun_Amun]

Откриха добре запазено мамутче
   
Якутски учени от Музея на мамута към Института за приложна екология на Севера откриха тяло на малко мамутче, съобщи РИА "Новости".

Находката е направена край р. Хром. Ценният обект вече е транспортиран в Якутск.

Според учените тялото на мамутчето е добре запазено. Ясно се различават детайлите на главата, на крайниците, а също някои вътрешни органи.

Възрастта на мамута още не известна, тъй като предстои да бъде направен радиовъглероден анализ на тъканите. За тази цел той ще бъде изпратен в Санкт Петербург или в Москва.

Изследователите отбелязват, че досега в света са открити само около шест толкова добре запазени останки на мамути. Три от тях - на територията на Якутия. Оттук е и друго малко мамутче, известната Люба.

Да припомним, че през ноември 2008 г. учени дешифрираха генома на мамута. Те установиха, че генетичното разнообразие в популацията е било ниско. Разполагайки с данни за ДНК на мамут, учените ще се опитат да клонират този вид животни.

Преди да бъде осъществен този проект обаче е нужно да бъдат решени още много въпроси, да се преодолеят немалко трудности. БТА
 

[Anck_Sun_Amun]

Новооткрит фосил на предшественик на коня е на 8500 години

Аржентински палеонтолози откриха част от фосилизиран череп на предшественик на коня, който е на 8500 години, предаде АФП, като цитира представители на Природонаучния музей в град Монте Ермосо.

Фосилът принадлежи на примитивен вид кон, наречен Hippidion. Той е бил част от бозайници, които са се появили в Южна Америка в края на терциера, след затварянето на Панамския провлак, обясни директорът на музея Висенте ди Мартино.

Предшественикът на коня е с по-дребно и по-яко тяло от съвременните коне. Той е живял преди 8500 години и вероятно е съжителствал с първите обитатели на южноамериканския континент, каза Ди Мартино, като добави, че примитивният кон никога не е бил опитомяван.
     

[Anck_Sun_Amun]

Земята е "позеленяла" много по-рано, отколкото се предполагаше досега

Земята в късния прекамбрий е била зелена планета, твърдят двама американски учени.

Нов анализ на варовикови скали, образували се преди между 1 милиард и 500 милиона години, показва, че на сушата е имало мъхове и други зелени растения (гълъбови очички) много по-рано, отколкото се смяташе досега, съобщи сп. "Ню сайънтист", като се позовава на публикация в сп. "Нейчър".

Мъховете и другите растения са направили зелена пустата дотогава земя, създали са първите почви и са "напомпали" кислород в атмосферата.

Всичко това е подготвило почвата за появата на животните в т.н. камбрийска експлозия, която е започнала преди 542 милиона години.

Досега учените предполагаха, че мъховете и гълъбовите очички са се появили преди около 700 милиона години, но почти нямаше признаци, че те са колонизирали голяма част от земната суша.

Пол Нот от Държавния университет на Аризона и Мартин Кенеди от Калифорнийския университет в Ривърсайд изследвали химичния състав на всички известни варовикови скали от неопротерозоя, който се е простирал от преди 1 милиард години до началото на камбрия.

Нот твърди, че равновесието в съотношението между изотопите въглерод-12 и кислород-18 във варовиците безспорно доказва, че скалите са били отложени в плитки морета. В тях обилно се е стичала дъждовна вода от сушата, която е била покрита с гъста растителност.

"Позеленяването" на планетата в прекамбрия е създало условия за развитието на първите многоклетъчни животни", обяснява Нот.

Според него гъста растителност е покривала не само крайбрежните низини, но и отдалечената от брега земна суша.

Варовиковите скали трудно се датират и не може с точност да се каже кога е станало "позеленяването" на Земята. Според Нот обаче то е станало преди най-малко 600 - 800 милиона години.

[Anck_Sun_Amun]

Учени кръстиха новия 112-и химичен елемент коперникиум

Група германски учени под ръководството на проф. Зигурд Хофман, която участва в синтезирането на 112-ия елемент на Менделеевата таблица, е предложила име на елемента, съобщи Лента.ру, като се позова на информация на сайта на Асоциацията на германските изследователски центрове.

Физиците смятат, че новият химичен елемент трябва да се нарича коперникиум (Сopernicium) в чест на видния полски учен Николай Коперник. Официално новото име на 112-ия химичен елемент ще бъде утвърдено след около половин година. Тогава той ще се обозначава като Cp.

112-ият елемент е най-тежкият от официално признатите от Международния съюз за чиста и приложна химия (през юни 2009 година).

Междувременно бе съобщавано, че в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна са получени нови химични елементи с номера 113-116 и 118, но те все още не са официално признати.

Новият елемент, който сега е с временното име унунбий, е синтезиран през февруари 1996 година с ускорителя на тежки йони в Института за тежки йони (Gesellschaft fur Schwerionenforschung, GSI) в Дармщадт, Германия.
 

[Anck_Sun_Amun]

Българка пионер в експеримент, изследващ причинителя на епилепсията

Уникално откритие на български учен може да предизвика революция в лечението на наследствената полиневропатия.

Доц. Албена Йорданова, която ръководи екип специалисти в белгийския град Антверпен, успя да присади човешкия ген, отговорен за болестта, на насекомото дрозофил, по-известно като муха винарка. Този експеримент ще помогне по-лесно да бъдат изследвани механизмите и ензимите, отговорни за болестта, и да се намери лекарство срещу нея, съобщава standartnews.

Доц. Йорданова работи от 1,5 г. във Фламандския институт по биотехнологии. Нейното име нашумя през 2007 година, когато тя и българските й колеги успяха да изолират гена, отговорен за атрофията на периферната мускулна система. Сега екипът продължава разработката, като поставя въпросния мутирал човешки ген в муха и по-този начин създава нов фенотип. Целта е впоследствие да открият кои са субстанциите, които имат терапевтичен ефект срещу заболяването.

В момента винарката, използвана за експеримента, има същите симптоми като човек, страдащ от периферна невропатия.

Откритието дава надежда на милиони. Един на всеки 2500 жители на планетата се ражда с наследствена периферна невропатия, т.е. нарушена връзка между гръбначния мозък и мускулите на крайниците. Резултатът е дегенерация на органи, загуба на равновесие, епилепсия.

В България от това наследствено заболяване страдат над 300 семейства. Болестта се проявява по-рано при мъжете и е по-фатална при тях. Българските медици, обаче, вече отчитат и случаи на заболели седемгодишни деца.

[Marta]

Нобелови награди 2009: Медицина

Носители са тримата американски учени, открили как генетичната информация се копира и запазва непроменена при клетъчното делене.

Тази година журито от 50 професори от Каролинския медицински университет отличи две жени и един мъж в областта на медицината. По правило носители на престижното отличие много по-често са мъже, така че тазгодишната награда е в известен смисъл знак за признаване на пълноправието на жените в науката.

Отличените са: д-р Елизабет Блекбърн от университета на Калифорния в Сан Франциско, д-р Карол Грайдер от Медицинското училище на университета Джон Хопкинс и д-р Джак Шостак от медицинското училище на университета Харвард,  и медицинския институт Хауърд Хюз.

Тримата учени си поделят по 1/3 от наградата. Те получават признание за работата си, разкрила как хромозомите се копират безгрешно при клетъчното деление и как преминават в новата клетка без да се "повредят".

Хромозомите са сложни структури, съставени от ДНК и протеини. Те са носителите на наследствеността. В средата на миналия век хромозомите са били идентифицирани, но два въпроса остават неясни: (i) как и защо отделните хромозоми не се свързват помежду си и (ii) защо те не се скъсяват при всяко копиране, при положение че последната част на ДНК-молекулата не може да бъде копирана?

Отговорът са теломерите. Те представляват повтарящите се сегменти ДНК, които се намират в двата края на хромозомите и играят роли на "тапи", предпазващи генетичния код. Теломерите се синтезират от специален ензим, наречен теломераза.

Тримата Нобелови лауреати са отличени за откритието на уникалната структура на теломерите (Блекбърн и Шостак, 1982 г.) и идентифицирането на теломеразата (Грайдер и Блекбърн, 1985-1989 г.). Трудът на учените има огромно значение за науката и медицината. Например е намерено, че скъсяването на теломерите съответства на стареенето на клетката и предизвиква прекратяване на клетъчното делене. Високата активност на теломеразата е характерна за младите клетки. Късите теломери предизвикват апоптоза, тоест клетъчна смърт. Така старите и изтощени клетки се подменят с нови и се избягват различни опасности, като например репликация на мутирала клетъчна ДНК.

При раковите клетки теломерите не се скъсяват, въпреки че те се делят непрекъснато. Активността на теломеразата остава висока. Това позволява дейността на този ензим да бъде терапевтична цел при някои видове тумори.

Множество учени считат, че теломерите са ключът към разбирането какво причинява стареенето. Дали е така предстои да разберем, но е сигурно, че късите теломери са характерни за достопочтената (клетъчна) възраст.

Идентифицирани са и няколко генетични заболявания, дължащи се на дефекти в теломерите. Знаем ли причината за една болест, можем да й търсим лечение.

В резюме според Нобеловия комитет съвместният труд на тримата лауреати "добавя ново знание за клетките, осветлява някои болестни механизми и стимулира създаването на потенциални нови терапии".
в-к Капитал http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=794985.

[Marta]

В човешкия мозък има вграден речник, което обяснява защо понякога довършваме изреченията на другите. Това откриха британски невролози, цитирани от в. „Дейли телеграф".

Проф. Кати Прайс от лондонския „Юнивърсити колидж" твърди , че мозъкът има функцията на „предсказващо въвеждане на текст", която го доближава до мобилните телефони. Благодарение на това човек може почти мигновено да открие смисъла в думи, чиито букви са тотално разбъркани.

У хората с дислексия тази способност липсва и затова те не могат да четат бързо.

Проф. Прайс казва, че вместо да прочита всяка дума и изречение до края, за да ги осмисли, мозъкът прави разумно предположение и минава нататък. Когато хората стават по-грамотни, мозъкът все по-добре прави логични предположения и умението за бързо четене се подобрява.

В началото учените смятали, че осмислянето на буквите и думите се управлява от зона в мозъка, наречена angular gyrus. В последствие обаче екипът на проф. Прайс установили, че тази зона по-скоро предугажда какво ще види окото. С други думи тя предвижда какво мозъкът очаква да види, заключават учените.
в-к Труд, http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=253735.

[Marta]

Учени създадоха "изкуствен живот" - http://www.ekipnews.com/?p=35245.