Нобелови награди 2009: МедицинаНосители са тримата американски учени, открили как генетичната информация се копира и запазва непроменена при клетъчното делене.Тази година журито от 50 професори от Каролинския медицински университет отличи две жени и един мъж в областта на медицината. По правило носители на престижното отличие много по-често са мъже, така че тазгодишната награда е в известен смисъл знак за признаване на пълноправието на жените в науката.
Отличените са: д-р Елизабет Блекбърн от университета на Калифорния в Сан Франциско, д-р Карол Грайдер от Медицинското училище на университета Джон Хопкинс и д-р Джак Шостак от медицинското училище на университета Харвард, и медицинския институт Хауърд Хюз.
Тримата учени си поделят по 1/3 от наградата. Те получават признание за работата си, разкрила как хромозомите се копират безгрешно при клетъчното деление и как преминават в новата клетка без да се "повредят".
Хромозомите са сложни структури, съставени от ДНК и протеини. Те са носителите на наследствеността. В средата на миналия век хромозомите са били идентифицирани, но два въпроса остават неясни: (i) как и защо отделните хромозоми не се свързват помежду си и (ii) защо те не се скъсяват при всяко копиране, при положение че последната част на ДНК-молекулата не може да бъде копирана?
Отговорът са теломерите. Те представляват повтарящите се сегменти ДНК, които се намират в двата края на хромозомите и играят роли на "тапи", предпазващи генетичния код. Теломерите се синтезират от специален ензим, наречен теломераза.
Тримата Нобелови лауреати са отличени за откритието на уникалната структура на теломерите (Блекбърн и Шостак, 1982 г.) и идентифицирането на теломеразата (Грайдер и Блекбърн, 1985-1989 г.). Трудът на учените има огромно значение за науката и медицината. Например е намерено, че скъсяването на теломерите съответства на стареенето на клетката и предизвиква прекратяване на клетъчното делене. Високата активност на теломеразата е характерна за младите клетки. Късите теломери предизвикват апоптоза, тоест клетъчна смърт. Така старите и изтощени клетки се подменят с нови и се избягват различни опасности, като например репликация на мутирала клетъчна ДНК.
При раковите клетки теломерите не се скъсяват, въпреки че те се делят непрекъснато. Активността на теломеразата остава висока. Това позволява дейността на този ензим да бъде терапевтична цел при някои видове тумори.
Множество учени считат, че теломерите са ключът към разбирането какво причинява стареенето. Дали е така предстои да разберем, но е сигурно, че късите теломери са характерни за достопочтената (клетъчна) възраст.
Идентифицирани са и няколко генетични заболявания, дължащи се на дефекти в теломерите. Знаем ли причината за една болест, можем да й търсим лечение.
В резюме според Нобеловия комитет съвместният труд на тримата лауреати "добавя ново знание за клетките, осветлява някои болестни механизми и стимулира създаването на потенциални нови терапии".
в-к Капитал http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=794985.