Формат за разпечатване

[Anck_Sun_Amun]

На 6 месеца бебето различава доброто от лошото
25.11.2007 11:26   

На шест месеца бебетата се учат да стават, да ходят и да говорят, но затова пък без проблеми различават доброто от лошото поведение и така откриват който се държи приятелски с тях и кой не.

Американски учени от университета Йейл смятат, че през първите месеца от живота си бебетата имат развити известни социални умения и преди да започнат да говорят, предаде ВВС.

Изследователите са стигнали до този извод, след като провели опит, при който на децата показвали кукли в определени ситуации.

При първия случай дървена кукла се опитва да се покачи нависоко, а друга кукла се опитва да й помогне.

Във втория случай втората кукла не помага. След това на децата било предложено да си изберат кукла.

Почти всяко бебе избирало куклата, която помагала, пред онази, която не помагала.

Кайли Хамлин, която ръководила опита, не скрива въодушевлението си от резултатите. „Това е наистина невероятно. Малките деца имат социални умения, които не са придобити при обучение”, заключи тя.

[Калински]

Инжекция превръща старците в бебета

Два научни екипа - японски и американски - почти едновременно и независимо един от друг препрограмираха клетки на възрастни хора, превръщайки ги в младенчески. Това е революционна технология, заявиха биолози от цял свят.
"В кожни клетки на 16 мъже и жени на възраст от 40 до 63 години въведохме няколко допълнителни гена и ги превърнахме в стволови, от които са съставени човешките ембриони, т.е. подмладихме до краен предел кожата на участниците в експеримента", обяснява проф. Йосаи Яманаки, ръководител на японската група. Проф. Джош Клайсман, шеф на американския екип, е настроен твърде оптимистично: "Ще усъвършенстваме тази технология и чрез нея ще подмладяваме органи и тъкани направо в човешкия организъм, буквално ще ги връщаме в бебешкия стадий и хората няма да стареят, животът им ще се удължи".
Природата е моделирала човека така, че да живее около 150 години, твърди Рита Кларк, ръководител на биологичните експерименти в НАСА. Става дума обаче за съществуване далеч от цивилизацията и при възможно най-добра екологична обстановка. Поради неблагоприятните условия
пределът на активната дейност на хомо сапиенс сега е 80-90 години
Проф. Обри Грей от университета в Кембридж, ръководител на програмата SENS ("Стратегия за постигане на нулево стареене") е още по-голям оптимист. Неговата и на сътрудниците му цел е остаряването да се забави максимално чрез намаляване на вредните въздействия на различни фактори от околната среда. Грей е уверен, че до края на това столетие науката ще съумее да реши проблемите със замърсяването на въздуха, водата и почвата и в края на XXI в. Земята ще бъде екологично чисто кътче от Вселената. "Стареенето е реакция на организма към условията на околната среда, принуждаваща го постоянно да се съобразява с измененията в нея", казва той. Това съобразяване е свързано с
изразходване на голямо количество енергия
и хомо сапиенс постепенно се износва, органите му излизат от строя един след друг.
Изчисленията на Грей сочат, че в човешкия геном е кодирана продължителност на живота към 5000 години. Природата е велик програмист, нагласила е нещата по един начин, но ние ги реализираме по друг, доста по-лош, заради неблагоприятната обстановка.
Вещество, което дава рамо на природата, подмладявайки и преборвайки болестите, създадоха наскоро френски биолози и химици. Тази сензационна новина предизвика смут в научните среди. Нормално е - мечтата за еликсир на дълголетието датира още от дълбока древност. Създателите му обясняват, че природата е заложила специална програма
за стареене в микроскопична органела на човешката клетка, наречена митохондрия. Митохондриите се наблюдават само под микроскоп, но функционират като големи заводи - всекидневно преработват 400 литра кислород, преобразувайки го в жизнена енергия. Но, както при всички производства, и това в митохондриите не минава без шкарто - при него се отделят 0,5 л отровно химично вещество, познато като суперокис. Именно то причинява смъртта на тъканите. В определен момент от развитието на организма (когато той престане да расте) токсичният суперокис заповядва на клетките: започвате да стареете, за да умрете.
Може ли да се победи този враг?
Може - с помощта на антиоксидантите, към които спадат витамините А, С и Е. Съществуващите сега антиоксиданти обаче са несъвършени - в даден момент се разрушават. Поради това пред учените възниква задачата природната програма да бъде променена. С други думи човешкият организъм да живее колкото се може по-дълго.
Френските специалисти създадоха мощен антиоксидант, който може да неутрализира отровния суперокис и да ни спаси от старостта и смъртта, причинена от старческите заболявания.
Първите изпитания на антиоксиданта приключиха успешно. Доказано е, че той побеждава 8 болести, свързани със старостта, сред които катарактата и дистрофията на очната ретина.
Важна подробност: антиоксидантът не е канцерогенен
и не изисква свръхсложен синтез. Според Жак Перен, участник в създаването му, ако той покаже добри резултати във всички клинични изпитания с хора, човешкият живот може да се удължи до 800 години.
Защо не? Природата е създала големи птици, които живеят, без да остаряват, и в даден момент внезапно умират. Гренландският кит например живее 2 века, а вид гигантски костенурки - повече от него и умират, понеже не могат да издържат теглото на огромната си черупка, а не от старост.
"В бъдеще хората все пак ще умират - вследствие на автомобилни катастрофи, ухапвания от отровни змии, паяци и други животни, поради нови разновидности на грипа и т.н., но не от старост", обяснява Обри Грей. Звучи чудесно. Дано да е истина.

Източник: http://www.standartnews.com

[Anck_Sun_Amun]

Най-късният хоминоид в Европа е открит на българска територия
дата : 27 ноември 2007 г. 21:43 ч.

В продължение на десет години екип, организиран от Националния природонаучен музей при БАН извършва проучвания на фауната и природната обстановка в България от времето на късния миоцен (10.7-5.3 млн. год.).

В резултат на това бе открита важна за палеонтологията и палеоантропологията находка - зъб от изкопаем човекоподобен примат (хоминоид), съобщи за БТА ст. н. с. Николай Спасов, ръководител на отдел "Фосилни и рецентни бозайници" към Националния природонаучен музей при БАН.

Зъбът е определен от д-р Николай Спасов (НПМ-БАН) и д-р Дени Жераадс (Лаб. по еволюция на човека, Париж), работещи по съвместен проект, финансиран от БАН и CNRS-Франция.

Намерен е при проучвания на колекция от фосили, събрана от П. Попдимитров и А. Димитрова, с цел създаване на палеонтологически музей в Чирпан. Находката произлиза от континенталните неогенски наслаги в басейна на р. Марица.

Съпътстващата изкопаема фауна - антилопи, хоботни, хипариони, носорози и др., дава основание да се приеме среднотуролийска възраст за тази находка, най-вероятно - около 7 млн. год.

Геолого-стратиграфските проучвания на находището, проведени с проф. Цанко Цанков дават основание да се смята, че в него няма повече от едно геоложко ниво и че фауната е хомогенна по възраст.

Намерената находка е на най-късния хоминоид в Европа. Това откритие дава нови аргументи в полза на развиваната напоследък хипотеза, според която преките предшественици на хоминидите (представителите на човешкото семейство) нямат африкански произход, а са се зародили в югоизточна Европа.

Гонени от засушаването в късния миоцен, те са мигрирали в Африка, където преди по-малко от 7 млн. год. са дали началото на първите хоминиди. БТА   
        
   

[Anck_Sun_Amun]

Рибите показват признаци за индивидуалност
дата : 28 ноември 2007 г. 12:33 ч.

Някои риби се различават по поведението си от останалите в стадото - едни са плашливи и бавни, а други са склонни към рисковани действия. До този извод достигнаха група канадски биолози от университета на Гуелф, провинция Онтарио, наблюдавали поведението на пъстърва в р. Креди, западно от Торонто.

Резултатите са публикувани в сп. "Енимал бихейвиър".

Първо биолозите наблюдавали стадото риби в реката по време на хранене. След това подбрали няколко екземпляра и в продължение на 6 дни ги подложили на лабораторни изследвания.

При изследване на поведението на животните в реката, групата биолози, ръководена от Робърт Маклафлин, сътрудник в университета на Гуелф, е установила, че младите пъстърви се държат по различен начин при хранене. Част от тях са били по-бавни, оставали са край брега и са яли малки рачета.

Другата група по-бързи риби е предпочела дълбоките води и е яла насекоми, кацнали на повърхността на водата.

При лабораторните изследвания делението на две ясно различими групи се е запазило. Когато пъстървите са били сложени в тъмната част на аквариума, тези от тях, които са демонстрирали на свобода по-голяма бързина, първи са се преместили в по-просторната, хубава и осветена част.

Според изследователите те са били склонни да рискуват и не са се страхували от непознатите предмети.

Според Робърт Маклафлин различното възприемане на околната среда, проявено по време на експеримента, е проява на зачатъци на индивидуални черти.

Една от целите на изследването на канадските биолози е било да установи доколко гъвкаво може да бъде поведението на живите същества в условия, които дават възможност за избор на различни източници на храна и на среда на обитание. БТА   
        
   

[Anck_Sun_Amun]

Създадоха мишка, устойчива на всички видове рак
дата : 28 ноември 2007 г.

Създадоха мишка, която е устойчива на всички видове рак, съобщи в. "Дейли телеграф".

Този пробив бе осъществен благодарение на откритието на гена Par-4, който атакува агресивните ракови клетки, без да засяга здравите.

Мишки, на които генът е бил присаден, са останали живи и здрави и са живели няколко месеца по-дълго от мишки, на които не бил присаден ген.

Ако Par-4 бъде успешно трансплантиран на хора, ще може да се използва за борба срещу рака, без да има нужда пациентите да се подлагат на химиотерапия или облъчване.

Откривателят на гена -Вивек Рангнекар, преподавател по радиационна медицина в Медицицинския колеж на Университета на Кентъки- е убеден, че предстоят още изследвания, но че генът един ден може да се включи в холистично лечение на рак у хора.

Генът, който засяга само злокачествените клетки, може да се предава от родители на деца, са открили учените.

Екипът на проф. Рангнекар е имплантирал Par-4 в яйцеклетка на мишка и яйцеклетката е била внесена в утробата на женска мишка, която е износила плода. БТА   
        
   

[Anck_Sun_Amun]

И една нощ безсъние вреди на паметта
дата : 28 ноември 2007 г. 15:03 ч.

Учени от университета "Харвард" за пореден път доказаха връзката между безсънието и проблемите с паметта. Според тях дори само една нощ без сън може забележимо да повлияе на работата на мозъка и особено в тази негова част, която е отговорна за процеса на укрепването на новите знания в паметта.

Освен това според учените съществува връзка и между емоционалната окраска на думите и надеждността на запомнянето. Данните от техните експерименти показват, че лишените от сън помнят с 19% по-малко от "отрицателните" думи, но с цели 59% по-малко от "положителните".

Магнитно-резонантният скенер е показал, че хипокампът при пациентите, лишени от обичайния си сън, проявява значително по-малка активност, а именно тази част от мозъка е определяща за процеса на запомняне, съобщава ВВС.

zdrave.bg   
        
   

[Anck_Sun_Amun]

Създадоха устойчиви на суша растения
26.11.2007 11:04   

Учени създадоха трансгенни растения, които могат да оцелеят при екстремна суша и използват много по-малко вода, предаде АФП.

Това може да доведе до бум в земеделието в някои райони.

Откритието може да има важни приложения в селското стопанство и поддържането на реколти при сурови условия.

Учените са провели изследванията си с генетично изменено тютюнево растение.

[Anck_Sun_Amun]

Мече робот помага на болни деца
30.11.2007 10:05   

Мече робот, което може да контактува със собственика си и да предупреждава медиците за промени в състоянието на болни деца, ще бъде изпробвано в САЩ.

Мечето е снабдено със сензори и е разработено от учени в Техническия университет на Масачузетс, САЩ, предаде BBC.

Проектът е с финансовата подкрепа на Highlands and Islands Enterprise.

Компанията обяви, че прототипите ще бъдат включени в изпитателен режим, който ще продължи около три месеца.

След това ще бъде избрана фирма, която да пусне в производство нововъведението.

[Anck_Sun_Amun]

Нощните смени водят до рак
01.12.2007 11:10   

Хората, работещи нощно време, са подложени на по-голям риск от заболяване от рак, се казва в доклад, направен по поръчка на Световната здравна организация (СЗО), съобщи BBC.

Според мнението на учените вероятността от заболяване на рак на гърдата сред медицинските сестри и стюардесите, които дават нощни дежурства, е два пъти по-голяма от тази при жени, които имат нормален работен график.

В доклада, представен от звеното на СЗО, което провежда изследвания в областта на раковите заболявания, се казва, че нощният труд „може да бъде опасна от канцерогенна гледна точка“.

Така той може да бъде приравнен към такива предизвикващи рак фактори като стероидите, слънчевото лъчение и замърсяването от дизеловите двигатели. Ако тези изводи бъдат признати официално, на работодателите евентуално ще се наложи да направят промени в договорите на милиони хора, за да компенсират техния потенциално опасен работен график.

В западните държави нощно време работи почти 20% от трудоспособното население. За първи път за зависимостта между рака на гърдата и изкуственото осветление, използвано през нощта, се заговори в края на 80-те години на ХХ век.

Тогава учени си зададоха въпроса защо броят на раковите заболявания започна да нараства от 30-те години на ХХ век, когато нощният график на работа е смятан за напредничав.

Повечето специалисти не бяха съгласни от самото начало с тази теория. Още повече, че по-късно бе забелязано, че жените, които работят през нощта в продължение на години, действително заболяват по-често от рак на гърдата.

Опитите, проведени с животни, също показаха, че у онези от тях, които са били подложени повече на изкуствено осветление, раковите тумори се разрастват по-бързо. За да бъде потвърдена или опровергана тази хипотеза, трябва да бъдат изследвани представители на различни професии.

Засега изводите се базират върху резултатите от наблюдения само на медицински сестри и стюардеси. Съществуват няколко теории за механизма на въздействието на нощния труд върху процесите на развитие на рака.

Възможно е недостатъчният сън да отслабва имунната система и организмът по-трудно се бори с раковите клетки. Не и изключено цялата работа да е свързана с хормона мелатонин, който задържа развитието на раковите клетки.

Той обикновено се изработва в организма през нощта, а светлината, при която преминават нощните смени, намалява нивото му в организма.

Някои експерти смятат, че за момента няма достатъчно доказателства дали нощният труд спомага за развитието на ракови болести.

Според една от версиите, работещите нощно време хора се подлагат на въздействието на някакъв друг фактор, който води до появата на рак и който до момента не е известен на учените.

Специалистите обаче са единодушни, че трябва да се избягват дългите нощни смени. Ако не можете да го направите, по-добре заспете, като се върнете у дома, но в затъмнена стая.

[Anck_Sun_Amun]

Омега-3 мастните киселини предпазват от болестта на Паркинсон
дата : 2 декември 2007 г. 11:10 ч.

Резултатите от изследване на специалисти от университета "Лавал" в Канада показват, че омега-3 мастните киселини предпазват от болестта на Паркинсон, съобщи ЮПИ.

Авторите смятат, че проучването им е първото по рода си, което разкрива защитния ефект срещу заболяването на храните, богати на омега-3 мастни киселини.

Специалистите се надяват, че откритието им ще помогне за предпазване от болестта или за забавяне на нейното развитие.

Болестта на Паркинсон се причинява от прогресивното измиране на неврони, отговорни за производството на допамин - невротрансмитер, тясно свързан с контрола на мускулните движения.

Болестта обикновено се диагностицира, когато между 50 и 80% от тези неврони вече не действат. На този етап няма лечение, което да спира процеса.

В рамките на изследването си с мишки специалистите установили, че гризачите, на които били давани богати на омега-3 мастни киселини храни, са имунизирани срещу ефекта на MPTP - токсично съединение, което нанася същите вреди на мозъка, както и болестта на Паркинсон.

Въпросното съединение от 20 години се използва в изследванията върху заболяването, обясняват учените. БТА

[Anck_Sun_Amun]

Броколите помагат при неизлечима кожна болест
дата : 2 декември 2007 г. 9:49 ч.

Вещество, извлечено от броколи и други кръстоцветни зеленчуци, изглежда успешно лекува генетична кожна болест, сочи изследване.

Съставката, наречена сулфорафан, вече е известна с възможностите си за борба с рака.

Учени от университа Джон Хопкинс в Балтимор са открили, че то показва обещаващи резултати при кожното заболяване epidermolysis bullosa simplex.

За момента няма ефективно лечение на болестта.

[Anck_Sun_Amun]

2007 - Годината на супермишката
дата : 5 декември 2007 г.

Според астролозите Годината на плъха ще започне на 7 февруари. От гледна точка на медицината обаче спокойно може да се каже, че 2007 е Годината на супермишката.

В началото на октомври Нобеловата награда за медицина или физиология беше присъдена на Марио Капеки, сър Мартин Еванс и Оливър Смитис за открития, довели до разработването на техниката генен таргетинг или насочена модификация на гени при мишки.

Тя им позволява да манипулират гените на гризачи. Генният таргетинг дава възможност някои гени да бъдат изключвани, за да се определи ролята, която играят. В изследванията специалистите използват така наречени мишки в нокаут (с потисната генна експресия) - животни, чиито генетичен код е бил променен в лабораторни условия с цел да бъдат включени или изключени някои гени, които хората и мишките споделят.

Геномът на мишките и хората съдържа приблизително еднакъв брой гени, при това сходството на аминокиселинните последователности на всички протеини на човека и мишката е около 90%.

В опитите с мишки могат да бъдат изолирани ембрионални стволови клетки, в които всеки ген може да бъде модифициран. Клетъчните линии с модифицирани гени могат да бъдат имплантирани в зародиш, което позволява да се създадат мутанти с невероятни свойства.

С помощта на метода досега са създадени и около 500 модела на човешки болести, сред които сърдечносъдови, рак и диабет. А това ще позволи да се открие начин за лечението им. Засега учените могат да изключват около 10 000 гена, тоест около половината от съществуващите. Експерти са на мнение, че в близко бъдеще медиците ще се справят и с останалите.

През ноември американски учени от университета "Кейз устърн ризърв" в Кливланд, Охайо, обявиха, че са създали супермишки чрез стандартна генна модификация на един-единствен ген на метаболизма, който се среща и при хората.

В резултат са били получени животни с изключителни физически способности, сравними с тези на най-добрите атлети. Супермишката може да бяга 6 км със скорост 20 м в минута в продължение на 5 и повече часа, без да спира.

А това се равнява на пробег на велосипедист в Алпите без почивка. Макар че изяжда с 60% повече храна от обикновения гризач, генно модифицираната мишка не наддава на тегло. Освен това тя живее по-дълго и води активен сексуален живот почти до края на съществуването си, като е способна да роди на възраст, която е три пъти по-висока от нормалната.

Супергризачите са и далеч по-агресивни от другите мишки. През август отново американски учени, но от института "Джонс Хопкинс", създадоха "могъщи" мишки с четири пъти по-голяма мускулна маса, отколкото при нормалните гризачи.

Животните са със значително по-развити гръдни мускули, трицепси и квадрицепси. Те са двойно по-издръжливи при бягане и плуване. През пролетта независимо едни от други канадски и американски учени допринесоха за появата на супермишки с уникална памет.

Канадските специалисти от университета на Монреал чрез генна мутация през април подобриха дълготрайната памет на гризачите. Мишките-мутанти, пуснати в басейн, много по-бързо се научиха да откриват платформи под водата, за да стъпят спокойно на тях.

Според ръководителя на изследването Мауро Коста-Матиоли гризачите с генна мутация се различават от останалите така, както човек, който може от първо прочитане да научи наизуст дълъг текст.

Месец по-късно учени от Тексаския университет обявиха, че изключвайки гена Cdk5, свързан с болестта на Алцхаймер, са направили мишките по-умни, по-лесно справящи се с промените в заобикалящата ги среда. Те по-добре от останалите изпълнявали задачите, свързани с асоциативното учене.

Изследванията на японските специалисти бяха свързани със смелостта. Учени от катедрата по биофизика и биохимия на Токийския университет като изключиха рецептори в мозъка, свързани с обонянието, получиха безстрашни гризачи. На серия от снимки те показаха как мишката им е на 2 см от котка, мирише ухото й, дори я целува и закача.

Калифорнийски лекари от Станфордския медицински институт през ноември обявиха, че са подмладили кожа на мишки, като са блокирали протеин, свързан със стареенето. Резултатите от изследването потвърдиха теорията, че стареенето е резултат от специфични генетични изменения, а не от натрупване на умора и увреждания.

И главното - генетичните промени са обратими в по-късна възраст. Методът засега няма да направи хората на преклонна възраст да изглеждат 18-20-годишни, но ще помогне различни видове рани и следоперативни белези в по-късна възраст да заздравяват така бързо, както когато пациентите са били млади. А в по-далечно бъдеще кой знае, може и да гарантира на човечеството вечна младост.

Като невероятен пробив в медицината може да бъде определено създаването на мишки, устойчиви на всички видове рак. Проф. Вивек Рангнекар от Медицинския колеж на университета на Кентъки откри гена Par-4, който присаден в гризачи атакува раковите клетки, без да засегне здравите. Освен това може да се предава от родители на деца.

Ако Par-4 бъде присаден успешно на хора, ще може да се използва в борбата срещу рака, без да има нужда пациентите да се подлагат на химиотерапия или облъчване. Благодарение на усилията на учените и опитите с мишки много скоро човечеството може да забрави за такива страшни болести като Алцхаймер, рак, сърдечносъдови заболявания.

Изследователи от Китайския национален център по лекарствата в Шанхай откриха молекулна комбинация, която да контролира диабета и да открие пътя към орални лекарства срещу най-разпространената му форма. Чрез психичноболни мишки учени от университета "Джонс Хопкинс" се приближиха към лечението на шизофренията и други психични заболявания и разстройства.

В Австралия научиха повече за еволюцията на половите хромозоми, като създадоха мъжки мишки с женски полови хромозоми. А американските им колеги от Корнелския университет разработиха техника за клониране на сперматозоиди и са готови да я използват при лечението на мъжкото безплодие.

Мишките ще помогнат и за заменянето на паднали зъби с такива, които са създадени в лабораторна среда. Изобщо благодарение на гризачите един ден човечеството може да се сбогува с болестите и стареенето. БТА   
        
   

[Anck_Sun_Amun]

National Geographic представя невиждано откритие на мумифициран динозавър
дата : 5 декември 2007 г. 14:39 ч.

Прочутият британски палеонтолог Д-р Фил Манинг обяви публично находката и предварителни резултати от изследването на мумифициран динозавър, който променя представите ни за движението и външния вид на динозаврите.

Запален по динозаврите от раждането си, Тайлър Лисън прекарва голяма част от детството си в копаене и търсене на фосили из ранчото на чичо си в Северна Дакота. През 2000 г., още като тийнейджър, той прави откритие, което може да промени лицето на палеонтологията завинаги - намира мумия на Хадрозавър, датираща от около 65 милиона години.

Находката на Тайлър не се състои единствено от кости, а представлява мумифициран динозавър, рядък екземпляр с фосилизирала мека тъкан. Момчето се свързва с прочутия палеонтолог Д-р Фил Манинг; заедно, те измислят име на динозавъра - Дакота, и започват разкопките.

С помощта на най-модерни технологии и екип от експерти, те транспортират части от находката до лаборатории за по-обстойно изследване. Почти всичко, което знаем за динозаврите до момента, сме научили от костна тъкан (кости и зъби), защото обикновено тя е единствената способна да се запази така трайно и да се фосилизира.

Но за разлика от много предишни фосилни находки, Дакота оцелява милиони години и остава почти непокътнат - фосилизираната кожа и сухожилията ни позволяват да възстановим големината на основните мускули, а голяма част от тялото ни дава представа за изумителния външен вид на този динозавър. 

Дакота е транспортиран първо в института Блек Хилс в САЩ, където учените разкриват, че принадлежи на вида Хадрозавър, често определян като "динозавърът с патешка човка". Впоследствие във Великобритания, екип от учени изследва проби от фосилизираната кожа на динозавъра, за да определи как вероятно е изглеждал Дакота, и измерва мускулната му маса, за да установи начинът му на движение. 

С помощта на гигантски компютърен томограф, предоставен от компанията Боинг, учените се опитват да надникнат в запазеното тяло на динозавъра и извършват едно от най-големите томографски изследвания, правени някога. 

Всъщност, Дакота може да допринесе много за палеонтологията, променяйки представите ни за външния вид и движението на динозаврите. Оказва се, че задницата на Хадрозавъра е 25% по-едра от считаното досега - удивително заключение, което може да промени представата ни за динозаврите от последните 150 години.

С помощта на по-едрите си задни части, Хадрозавърът е могъл да достигне рекордната скорост от 45 км/ч, или 16 км/ч по-бързо от Ти Рекс. Освен това, кожната обвивка на находката показва следи от райета, свидетелстващи, че окраската на динозавъра вероятно не е била едноцветна, а камуфлажно раирана по някои части от тялото му.

Благодарение на добре запазения фосил, учените могат да определят с по-голяма точност разстоянието между гръбначните прешлени при динозаврите. И докато повечето музеи разполагат костите им плътно прилепнали, проучването на д-р Манинг показва, че разстоянието между прешлените е близо един сантиметър. Това може да означава, че някои динозаври са били поне един метър по-дълги от предполаганото досега. 

Националното географско дружество спонсорира частично анализа на мумифицирания динозавър, включително компютърното томографско изследване на фосила. В момента се подготвя научен доклад, базиран на резултатите от проучването на находката.
С помощта на последни данни от изследванията и драматични илюстрации, "Диномумия" представя на младите читатели вълнуващата значимост на това откритие. 

Д-р Фил Манинг връща читателите назад в миналото до наводнените райони на Хел Крийк по време на мезозойската креда, когато Дакота бродел из тези земи, заедно с динозаври като Трицератопс, Анкилозавър, Пакисефалозавър и Тиранозавър рекс.

Това изключително откритие, направено от един толкова млад учен, се описва за пръв път в книга за млади читатели. Разкопките на Тайлър в търсене на останки от динозаври и забележителните резултати от неговото усърдие ще вдъхновят други начинаещи изследователи, изобретатели и учени да продължат да преследват целите си.

Поместваща множество научни факти, снимки и илюстрации, "Диномумия" е не само образователна, но и занимателна книга. Тя е една вдъхновяваща история за това как страстта на едно дете може да доведе до голямо научно откритие.   
        
   

[Anck_Sun_Amun]

Цветовете на храните също влияят на здравето
дата : 5 декември 2007 г. 14:42 ч.
       
На учените отдавна е известно, че цветовете влияят по особен начин на психиката и здравето като цяло. Колкото и да е странно на пръв поглед, цветът на продуктите, които ядем, също може да предизвика различни реакции в организма.

- Белите продукти (мляко, извара, сирене и др. млечни продукти, ориз, чесън, карфиол) успокояват, премахват раздразнителността и извеждат от организма токсините.

- Сините (грозде, сливи, картофи със синьо-виолетова кора) съдържат биологично активни вещества - антоцианини, които защитават кръвоносните съдове и зрението.

- Зелените (маруля, броколи, зелен грах) подхранват мозъка, повишават активността, премахват напрежението. Хлорофилът, съдържащ се в зеленчуците и плодовете със зелен цвят, стимулира изработването на еритроцити (червени кръвни телца) в кръвта и активизира имунната система.

- Червените (цвекло, чушки, домати, ягоди) стимулират обменните процеси, подобряват кръвообращението и повишават работоспособността. Но ако се употребяват в големи количества, те могат да предизвикат превъзбуждане и проблеми със заспиването.

- Оранжевите (праскови, кайсии, тиква, мандарини, моркови) спомагат за възстановяването на нервните клетки и обновяването на мускулните тъкани, повишават сексуалността, подобряват настроението, помагат в борбата с умората и апатията, успокояват главоболието.

- Жълтите (лимони, ананаси, ябълки, банани, царевица, кашкавал, яйчен жълтък) стимулират храносмилането, подобряват апетита, снабдяват с енергия и способстват за прочистването на кръвта.

zdrave.bg

[Anck_Sun_Amun]

Откриха нов вид плюеща кобра
08.12.2007 12:30   

В африка вече има 6 вида плюещи кобри. Снимка: Булфото


Нов вид плюеща кобра, дълга 2,60 м, чиято отрова може да убие само с едно ухапване 30 души, бе открита в Кения, съобщиха учени, предаде АФП.

Кобрата е кафеникава на цвят и е открита в развъдник за змии през юли 2004 г., но като различен вид е призната през тази година, макар и да е близка роднина на кобрата с черна шия, казват учените.

Досега известната кобра с черна шия достига на дължина до два метра максимално. Новият вид змия е кръстена Naja Ashei. Тя може да изплюе 6,2 мл отрова наведнъж.

Според учените, изготвили доклада, нормалното местообитание на тази кобра са сухите земи на север и изток от Кения, в североизната част на Уганда, южна Етиопия и южна Сомалия.

Заедно с новия вид, на африканския континент има известни вече 6 вида плюещи кобри.

[Anck_Sun_Amun]

Ускорената еволюция на човека е с непредвидим край
дата : 11 декември 2007 г. 19:11 ч.
      
Човешката еволюция през последните няколко хилядолетия върви със скорост, която е многократно по-висока от предишния й период на развитие, твърдят американски учени.

"Хората днес са много по-различни генетично от своите прадеди преди 5000 години, отколкото те са били в сравнение с неандерталците, изчезнали преди 30 000 години", смята проф. Джон Хоукс (John Hawks) от Университета на Уисконсин, цитиран от изданието Proceedings of the National Academy of Sciences.

Според учените наблюдаваните промени в генетичния код са в много различни посоки. Сред най-значимите са измененията в хранителните навици, продиктувани от развитието на селското стопанство, или устойчивостта на съвременния хомо сапиенс спрямо заболявания, които само преди 3000-4000 биха предизвикали пандемии и масова смъртност.

Така например африканското население днес притежава гени, които го правят далеч по-резистентно към маларията, жителите на Европа имат ген, който им позволява по-добре от всички останали да усвояват веществата в млякото.

Едно от обясненията на учените са промяната в скоростта на еволюцията е неимоверното нарастване в броя на населението - от няколко милиона до 6,5 милиарда само за 10 000 години, които са нищожен срок в развитието на човешкия вид.

В същото време човешката раса вече населява места, които никога преди дори не е посещавала, т.е. организмът (генът) се пригажда към непознати за него условия.

Според проф. Хоукс не трябва да се смята за случаен факта, че акселерацията в еволюцията през последните 10 000 години съвпада с бума в селското стопанство: "За този период генетичните промени у човека са се ускорили най-малко 100 пъти. Промените са в около 7% от човешкия геном и поне на 1% той вече е различен от началния в зората на човечеството".

Учените констатират и все по-големи различия между гените на хора от различните части на света: "Ние, хората сме измислили терминът раса в един етап от развитието, когато сме били генетично много по-близки.

Всъщност, ако расите се приемат за правилен от научна гледна точка термин, ние все повече имаме основание да говорим за тях. А разселването на човека от африканския континент е започнало само преди около 40 000 години, които са нищо в сравнение с предходния период от поне 3 милиона години".

"Сблъскваме се с нещо, което няма аналог в генетиката - човекът се развива с невиждани темпове, но това, което буди притеснения, е в каква точно посока", завършват своята публикация авторите на изследването.

zdrave.bg

    
    

[Anck_Sun_Amun]

Oбявиха нов цар на динозаврите
дата : 12 декември 2007 г. 14:19 ч.

Огромен динозавър, чиито фосили са били открити преди около десет години в Нигер, Африка, бе обявен за представител на нов вид, съобщи Би Би Си. Учените обясняват, че екземплярите от вида Carcharodontosaurus iguidensis са били едни от най-едрите месоядни животни, обитавали някога Земята. Те са съперничили по размери и жестокост на прочутия Тиранозавър рекс.

Фосилите на динозавъра, живял преди 95 милиона години, са били пазени няколко години в лаборатория в Чикаго, в очакване да бъдат класифицирани. Черепът на динозавъра е бил дълъг 1,75 метра. Челюстите на животно са били огромни, със зъби с големината на банани.

Динозавърът е бил по-висок от двуетажен автобус, с дължина 13 метра и тегло седем тона. Видът Carcharodontosaurus iguidensis е бил част от "твърде странна екосистема" от двукраки хищни динозаври, обитавали региона на Сахара през периода креда.

"Става дума за 13-метров хищник, който въпреки това е трябвало да се оглежда наоколо за нещо още по-голямо - 18-метровия Спинозавър. Към тази доста страховита компания е спадал и високият 9 метра теропод Abelisaurid", обясняват учените.

Фосилите на Carcharodontosaurus iguidensis са открити през 1997 г. по време на експедиция в Нигер. Те са съхранявани няколко години в лаборатория в Чикаго, в очакване да бъдат класифицирани. Докато каталогизира черепа и шийните фосили, студентът от Чикагския университет Стив Брусате открива, че те доста се различават от вкаменелости от вида Carcharodontosaurus, намерени в Мароко.

Заради тези различия динозавърът от Нигер е причислен към нов вид - Carcharodontosaurus iguidensis, наречен на района в централната част на африканската държава, където са открити фосилите. Вкаменелости на членове на това семейство динозаври са описвани и преди.

През 20-те години на миналия век са намерени първите останки от Carcharodontosaurus - два зъба, които обаче са изгубени. Фосили на този вид динозаври са намирани и в Египет. Те са били описани през 30-те години на миналия век, но по време на бомбардировките над Мюнхен през 1944 г. са унищожени.

Преди около десет години е описан череп на динозавъра Carcharodontosaurus saharicus, открит в мароканската част на пустинята Сахара. Настоящето изследване хвърля светлина върху времето, когато светът е бил топъл и влажен и планетата е била покрита с плитки морета.

Според учените именно тези морета, разделящи сушата, са причината на различни места да еволюират различни групи динозаври. Нигерийската находка показва още, че огромните месоядни динозаври се били много по-често срещани в Африка, отколкото се смяташе досега. БТА   
        
   

[Anck_Sun_Amun]

Мамутите изчезнали след метеоритен дъжд
дата : 12 декември 2007 г. 15:51 ч.

Учени, изследващи останки от мамути, са открили доказателство, че върху тези животни, както и върху други едри създания преди 35 000 години се е посипал метеоритен дъжд, съобщи Би Би Си.

Специалистите от Националната лаборатория "Лорънс Бъркли" в САЩ изследвали осем бивни, намерени в Аляска. Всички те носели следи от попаденията на метеоритни фрагменти. Учените разполагат и с череп на сибирски бизон, белязан по подобен начин.

Въз основа на анализа специалистите обрисуват картина на бедствие отпреди 35 000 години, довело до значително намаляване на популацията на някои видове животни през последната ледникова епоха. "Смятаме, че в резултат на експлозия, предизвикана от падането на метеорит, във въздуха с голяма скорост са се разлетели фрагменти, които са ударили животните.

В случая знаем, че бизонът е оцелял след сблъсъка, тъй като около белезите има нова костна маса", обяснява Ричард Файърстоун от изследователския екип. "Ако тези частици бяха преминали през кожата, те вероятно нямаше да достигнат до жизненоважни органи.

Със сигурност обаче те са причинили сериозни външни наранявания на животните", допълва специалистът. Върху останките от мамутите и бизона са открити 2-милиметрови дупчици, заобиколени от пръстени от изгоряла повърхност около мястото, където с голяма скорост са попаднали фрагментите. Анализът на вбитите частици показва, че те са магнитни, с високо съдържание на никел и желязо.

Пропорциите на различни типове атоми в частиците означават, че те най-вероятно не са със земен произход. Основният въпрос, на който учените търсят отговор е как космическите сблъсъци се вписват в историята за изчезването на животните от последната ледникова епоха.

Специалистите припомнят, че мамутите, мастодонтите, саблезъбите тигри, някои мечки и много други създания са изчезнали бързо преди около 10 000 години. Изчезването им се обикновено се свързва с климатичните промени или с дейността на хората. Учените обаче смятат, че е възможно то да се дължи на редица фактори, сред които и космическите сблъсъци. БТА   
        
   

[Anck_Sun_Amun]

Първото присаждане на лице признато за успешно въпреки сериозните усложнения

На два пъти - месец след операцията и през юни 2006 г., е имало вероятност за отхвърляне, но и в двата случая процесът е бил напълно спрян с помощта на силни имунодепресанти
14.12.2007

Две години след операцията първата в света жена с присадено лице се чувства добре и е напълно удовлетворена от хирургичната намеса.

През това време обаче тя е преживяла редица тежки усложнения, се казва в подробен доклад, публикуван в New England Journal of Medicine.

Уникалната операция бе извършена на 27 ноември 2005 г. от екип френски хирурзи под ръководството на Бернар Дюваншел и Жан-Мишел Дюбернар.

На 38-годишната Изабел Динуар, обезобразена при нападение на куче, бяха присадени тъкани от брадата, устните, бузите и части от носа, взети от починал донор. Скоро след това й бяха присадени клетки от костния мозък на същия донор.

По този начин лекарите са разчитали да бъдат намалени нежелателните реакции на имунната система на чуждите органи.

На два пъти - месец след операцията и през юни 2006 г., е имало вероятност за отхвърляне, но и в двата случая процесът е бил напълно спрян с помощта на силни имунодепресанти. Те пък са довели до други усложнения.

Миналата година Изабел Динуар е преживяла бъбречна недостатъчност, както и редица по-леки инфекции на кожата, съобщиха лекарите. Въпреки преживените трудности обаче Дюбернар и неговите колеги са доволни от резултатите.

Сега пациентката вече е възстановила напълно чувствителността на долната част на лицето и функциите на лицевите мускули. Тя може добре да яде и да пие, да се усмихва, няма проблеми с говоренето.

Въпреки че белезите й се виждат, те могат да бъдат замаскирани с помощта на козметиката. Пациентката вече не се бои да излезе на улицата и да се среща с хора, казаха френските хирурзи.

Изабел Динуар е първият човек с частично присаждане на лице. По-късно бяха направени две такива операции. През април 2006 г. китайски лекари присадиха лицеви тъкани на ловец, нападнат от мечка, а през януари 2007 г. френски хирурзи присадиха лице на мъж с рядко генетично заболяване.

[Anck_Sun_Amun]

Синеоките са се появили преди 10 000 години

Вероятно появата им е свързана с факта, че именно през този период хомо сапиенс за първи път е започнал да проявява интерес към млякото на животните
13.12.2007

Първите хора със сини очи са се появили на Земята най-много преди 10 000 години, когато е започнала силна мутация на гените в човешкия организъм. Изводът направиха американски генетици при изследването на т.нар. "атлантически наследствен геном".

Вероятно появата на синеоките хора е свързана с факта, че именно през този период хомо сапиенс за първи път е започнал да проявява интерес към млякото на животните в резултат на еволюционни промени, обусловени от естествения отбор.

До около 5000 г. пр. Хр. хората не са можели да усвояват тази храна. Учените смятат, че "любителите на млякото", които в началото роднините им смятали за странни птици, са получили еволюционно предимство в борбата за оцеляване.

На първо място млякото не е било заразено с паразити - за разлика от водоизточниците, второ, било е достъпно целогодишно, и трето, осигурявало е за организма необходимите му калций и витамин Д