Нова крачка към създаването на изкуствен живот
дата : 26 януари 2008 г. 16:23 ч.
Американски изследователи от института Вентър са създали първия синтетичен геном на бактерия, а това е ключов етап към създаването на първия изкуствен жив организъм, съобщиха Франс прес и Би Би Си.
Става дума за най-голямата ДНК структура, създадена някога от човека. Това е голям пробив, заяви Дан Гибсън - главният автор на изследванията, в които е участвал и основателят на института Крейг Вентър.
Ние продължаваме да се стремим към поставената цел - да вкараме синтетичен хромозом в клетка и по този начин да започнем създаването на първия изкуствен организъм, допълни той. Всъщност става въпрос да се създаде нова бактерия, като й бъде присаден геном, създаден по мярка, за да може тя да изпълни специфична функция.
Доказахме, че е възможно по изкуствен път да създадем големи геноми и да нагодим размерите им, а това открива перспективи за потенциално значими приложения, като например производството на биогорива, обясни д-р Хамилтън Смит, един от съавторите на изследването.
Освен това ще е възможно да се произвеждат изкуствени организми за биологична обработка на токсични отпадъци и за намаляване на въглеродния диоксид в атмосферата, разкриват изследователите. Това изследване е вторият от трите етапа към създаването на напълно изкуствен жив организъм, поясни Дан Гибсън.
Първият етап бе преодолян през 2007 г. с успешния трансфер на генома на бактерия в нейна посестрима, станала различен вид в рамките на този процес. През последния етап изследователите от института Вентър ще се опитат да създадат изкуствена бактерийна клетка, базирана изцяло върху синтетичния геном на бактерията Mycoplasma genitalium, която вече са създали.
M. genitalium притежава един от най-малките клетъчни геноми, включващ малко повече от 580 гена. За сравнение човешкият геном включва около 36 000 гена. Изследователите обясняват, че извършили този пробив, като по химичен път произвели ДНК фрагменти на бактерията в лабораторна среда и разработили нови методи за свързването и репродуцирането им.
Изследователите предварително отнели от генома ненужните гени, като съхранили само онези, които са необходими за биологичните функции. Американският екип е изградил в лабораторни условия цялата поредица от генетични инструкции, нужни за създаването на бактерийна клетка. Той се надява, че ще може да използва генно модифицирани геноми, за да създаде организми, които могат да произвеждат чисти горива и да пречистят атмосферата от въглеродния диоксид.
Д-р Хамилтън Смит, който е носител на Нобелова награда за физиология и медицина за 1978 г., заяви, че екипът гледа на създадения в лабораторна среда геном, който представлява лабораторно копие на ДНК, използвана от бактерията M. genitalium, като на стъпка напред към синтетичен, вместо към изкуствен живот. Трябва да направим разлика между синтетичния и изкуствения живот.
При синтетичния живот препроектираме клетъчни хромозоми, а не създаваме цяла система от нов изкуствен живот, уточни той. Екипът изградил бактерийния геном чрез химичен синтез на малки блокове от ДНК. Те израсли в бактерия и се свързали помежду си в по-големи части, наречени "касети" от гени.
След това няколко големи части от ДНК били свързани, за да се създаде геном на синтетична версия на M. genitalium. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс". БТА