Формат за разпечатване

[MISSTY]

Нов вид дива котка - Опушен леопард от о.Борнео

Проведените генетични тестове на дивата котка, наречена опушен леопард от Борнео или Neofelis diardii, показват значителни разлики в сравнение с опушения леопард от континентална Югоизточна Азия. Според швейцарското представителство на WWF, разликата е толкова значителна, колкото тази между тигъра и лъва. Съобщението за новия вид опушен леопард е второто след представената официална информация през декември 2006 за откриването на общо 52 нови вида животни, риби, растения и дървета на о. Борнео.
„Кой казва, че леопардът никога не променя петната по козината си? Наблюдаваме това животно повече от 100 години и никога не сме осъзнавали, че е то е единствено по рода си” – казва Стюарт Чапман – координатор на програмата на Световния фонд за защита на дивата природа WWF, чиято цел е да спомогне за съхранявато обширните джунгли в планинския район, известен като Сърцето на Борнео. Той се намира в центъра на острова и е с площ около 220 000 км² – 5 пъти по-голям от територията на Швейцария и 2 пъти от тази на България. О. Борнео е третия по големина остров в света и е едно от последните места в света с непокътната дива природа и ненарушено биоразнообразие. Островът е поделен между Малайзия, Индонезия и Бруней. През февруари 2007 г. е подписан договор между трите държави за съвместна защита на уникалната и в много голяма степен все още неизследвана флора и фауна в Сърцето на Борнео.
Опушеният леопард е описан за първи път през 1821 г. от британския натуралист Едуард Грифит, който му дава официално име в зоо класификацията Neofelis nebulosa. До днес континенталните и островните диви котки се разглеждаха като един и същи вид дива котка. Но вече ситуацията е различна.





Какво сладурче

[Anck_Sun_Amun]

"Пчели-убийци" са станали по-силни      

"Пчели - убийци", проникнали в Южна Америка през 1956г. в крайна сметка придобиха някои от характеристиките на обикновените пчели, които заместиха, което ги направи по-силни, сочи изследване.

Тези пчели с африкански произход са се свързали с пчелите, внесени от европейските заселници през 17в. и в момента доминират в районите между Бразилия и южната част на САЩ.

Най-добре са адаптирани пчелите хибриди, които носят черти и на двата вида, се посочва в изследването, публикувано от вестник "Просийдингс ъф дъ Нешънъл Академи ъф Сайънс".    
        
   

[Anck_Sun_Amun]

Между населението на Сибир и Америка имат силна генетична връзка      

Коренното население на Сибир има силна генетична връзка с местните жители на Северна и Южна Америка. Това показват резултатите от изследване в подкрепа на теорията, че първоначално хората са навлезли в американските континенти по сухоземна връзка през Беринговия проток, предаде Ройтерс.

Авторите на проучването от Станфордския университет в Калифорния изследвали гените на 938 души от 51 района. Работата им, публикувана с списание "Сайънс", разкрива прилики и разлики между различни популации.

Едно от съществените открития е генетичното сходство между якутите в Сибир и няколко местни популации от Мексико, Централна Америка, Колумбия и Бразилия. Сред тях са и маите от Централна Америка. "Това със сигурност е признак за общ произход", казва Девин Абшър от изследователския екип.

Откритието съвпада с теорията, че хора са мигрирали в Северна и Южна Америка от Сибир по несъществуваща сега суша през Беринговия проток преди 12 000 - 30 000 години. Генетична връзка между коренните жители на Сибир и Америка е открита и при предишни изследвания, на резултатите от настоящето проучване са солидно доказателство за нея. БТА   
    

[Anck_Sun_Amun]

Организми живеят на голяма дълбочина във водите на Антарктика

Подобни на скариди създания виреят добре не само близо до повърхността на ледените води на Антарктика, но и на дълбочина от около 3000 метра, предаде Ройтерс, цитирайки резултатите от изследване на специалисти в рамките на проекта Британско антарктическо проучване. Досега се смяташе, че ракообразните, известни с наименованието крил, обитават водите на дълбочина не повече от 150 метра.

Фактът, че тези създания са засечени на дълбочина от 3000 метра най-вероятно означава, че те са поведенчески по-гъвкави, отколкото учените са допускали. Специалистите предполагат, че крилът се спуска на голяма дълбочина, за да се храни, и след това отново изплува към повърхността.

Изследването, извършено с помощта на роботизирана подводница, показва, че тези създания могат да оцеляват на много по-голяма дълбочина, отколкото се смяташе досега.

Това не означава обаче, че количеството на ракообразните, често наричани "розовото злато", е по-голямо, отколкото се предполага, и че за траулерите ще има по-богат улов. БТА   
        
   

[Anck_Sun_Amun]

Декодираха генома на царевицата

Американски учени от Вашингтонския университет в Сейнт Луис са успели да декодират последователността на гените в генетичния код на царевицата, съобщи Ройтерс. Царевицата е една от най-значимите и широко използвани селскостопански култури.

Тя е суровина за много хранителни продукти, за масла и други изделия - като се започне от боята за обувки и се стигне до етанола. Резултатите от откритието бяха огласени днес във Вашингтон.

Те ще помогнат на селекционерите да подобрят и разнообразят сортовете царевица, а също някои други зърнени култури, като например ориза, ечемика и пшеницата.

Получените от разработката на учените от Вашингтонския университет резултатите могат да се видят в откритата база данни за ДНК Genbank. БТА   
    

[Anck_Sun_Amun]

Създават растения, устойчиви на суша
дата : 29 февруари 2008 г. 9:43 ч.

Изследователи оповестиха, че са направили пробив в опознаването на ролята на гени на растения, а това може да доведе до отглеждане на посеви, устойчиви на суша, съобщи Би Би Си. Изследователи от Финландия и САЩ са открили ген, който контролира абсорбираното от растението количество въглероден диоксид.

Същият ген контролира и количеството водни пари, които то освобождава в атмосферата. Получените резултати вероятно ще са от значение за производството на храни и регулирането на климатичните промени.

Растенията поглъщат въглеродния диоксид от въздуха през малки пори в листата си. През същите пори се освобождават водни пари, докато растението израства. При изключително сух климат растението може да загуби 95 на сто от водните си запаси по този начин.

Учените от десетилетия се опитваха да разберат кой контролира "отговора" на малките пори по листата. Сега изследователи от Финландия и Калифорния са открили ген с огромно значение, който контролира отварянето и затварянето на тези пори.

Изследователите се надяват, че това откритие вероятно ще им даде възможност да модифицират растенията така, че те да продължат да поглъщат въглероден диоксид, но да намалят количеството вода, освобождавано от тях в атмосферата, което ще им позволи да виреят в среда със сух климат. Проф. Яко Кангасярви от университета на Хелзинки смята, че това изследване е първата стъпка в тази насока. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър". БТА   
        
   

[Anck_Sun_Amun]

Морско влечуго е най-голямото, познато на науката

Фосилизирано "морско чудовище", изкопано на арктическия архипелаг Свалбард, е най-голямото морско влечуго, известно на науката, съобщиха норвежки учени, цитирани от Би Би Си.

Образецът отпреди 150 милиона години бе намерен през 2006 г. на Шпицберген (Свалбард). Гигантът от периода юра е едно от 40 морски влечуги от "находище" на фосили, открито на архипелага.

Наречен "Чудовището", той вероятно е бил дълъг 15 м от носа до опашката. Само плавникът му е дълъг 3 м. По време на последната си експедиция учените са открили останките и на друг плиозавър, който вероятно е от същия вид като Чудовището и може да е бил също толкова голям.

Ръководителят на експедицията д-р Йорн Хурум от Природонаучния музей към Университета на Осло заяви, че образецът от Свалбард е 20% по-голям от предишното най-едро морско влечуго - огромен плиозавър от Австралия, наречен Кронозавър.

Преди дни палеонтолозите са сглобили всички кости на образеца и сами са се изненадали от размерите му. Плиозаврите са били форма на плезиозаври с къса шия. Плезиозаврите са група изчезнали влечуги, които са живели в световните океани през ерата на динозаврите.

Тялото на плиозавъра е било с капковидна форма с две групи мощни плавници, с които животното се е придвижвало във водата. Според палентолога Ричард Форест тези животни са били невероятно силни хищници. Ако се сравнят черепите на плиозаври с крокодилски, ще се види, че те са много по-добре устроени за хапане от крокодилския череп и в тях има място за много по-едри и мощни мускули и огромни и масивни челюсти.

Голям плиозавър би могъл да повдигне малка кола в челюстите си и да я захапе наполовина, смята Ричард Форест. "Чудовището" е било изкопано през август 2007 г. и занесено в Природонаучния музей в Осло. Палеонтолозите е трябвало да отстраняват стотици тонове скали и камъни на ръка в тежки метеорологични условия при температури под нулата и при опасността да бъдат нападнати от полярни мечки.

Те са изровили муцуната на животното, няколко зъба, голяма част от шията и гърба, раменния пояс и почти цял плавник. Голяма част от костите на черепа обаче са били отнесени от водата на малка река, минаваща през мястото, където е била главата. Предварителният анализ на костите сочи, че животното е от непознат досега вид.

Изследователите планират да се върнат на Свалбард по-късно през годината, за да разкопаят новия плиозавър. Освен двата плиозавъра фосилното находище е съдържало много плезиозаври с дълга шия, подхождащи на описанието на митичното чудовище от шотландското езеро Лох Нес, както и ихтиозаври.

Ихтиозаврите донякъде приличат на съвременните делфини, но са имали стърчаща опашна перка, с която са се придвижвали във водата.БТА   
        
   

[Anck_Sun_Amun]

Мутирал ген причинява дегенеративно заболяване
дата : 29 февруари 2008 г. 13:02 ч.

Международно изследване, ръководено от лондонския Кралски колеж и публикувано в сп. "Сайънс", показа, че нелечимото досега дегенеративно заболяване на двигателните неврони, от което страда Стивън Хокинг, се причинява от рядка генна мутация, съобщи Би Би Си.

Учените, цитирани от в. "Индипендънт", са установили, че поради мутацията в организма на заболелите хора се натрупва дефектен протеин, който е токсичен за двигателните неврони.

Това свързва заболяването на двигателните неврони, наричано още амиотрофична латерална склероза (АЛС), с други като болестта на Паркинсон, новия вариант на болестта на Кройцфелд-Якоб и болестта на Алцхаймер, при които също се откриват аномални протеини.

Проф. Крис Шо, Джемеен Среедхаран и техни колеги от Великобритания и Австралия са изследвали голямо британско семейство с рядка унаследена форма на болестта. У тях е имало мутация на гена, кодиращ синтеза на протеина TDP-43.

Според проф. Шо откритието ще даде възможност с помощта на "бащата" на овцата Доли сър Иън Уилмът от Единбургския университет да се създадат човешки стволови клетки, съдържащи генната мутация, пише в. "Дейли телеграф". Тези клетки ще позволят на учените да моделират и разгадаят смъртоносното заболяване, както и да изпитат нови средства за лечението му.БТА   
    

[Anck_Sun_Amun]

Нов гел дава надежди за защита на жените срещу вируса на СПИН

Гел, който е базиран върху ретровируса Тенофовир и цели да защити жените срещу вируса на СПИН, е безрисков и се понася добре, сочат резултатите от клинични опити, съобщи Франс прес.

Резултатите обаче са прекалено преждевременни, за да определят дали гелът може да попречи на инфекцията.

Тенофовир с търговското название Viread е произвеждан от фирмата Gilead Sciences. Става дума за първия потенциален микробицид, използващ антиретровирус. Пускането му на пазара бе разрешено от Американското управление за контрол на храните и лекарствата.

Клиничните опити, които са във втората си фаза, обхванали 200 сексуално активни жени в САЩ и Индия. Целта била да се установи дали гелът е безрисков, а не да се изследва ефикасността му. Партньорите на участничките в изследването трябвало да ползват презервативи.

"Базирайки се върху резултатите от тези клинични опити, знаем, че можем да пристъпим към по-широкомащабни изследвания, които ще ни подскажат дали гелът, базиран върху тенофовир, и други гелове, съдържащи антиретровируси, могат да попречат на предаването на вируса на СПИН у жените", заяви главният автор на изследването Шарън Хилиър от медицинския факултет на университета на Питсбърг.

Тенофовир блокира ензим, който е от съществено значение за репродуцирането на вируса. БТА   
        
   

[Dennise`]

Откриха ген, който спира разпространението на ХИВ

Ген, способен да не допусне разпространението на ХИВ вируса в организма, е открит от канадски учени от университета в провинция Албърта, предава ИТАР-ТАСС.

Екип изследователи с ръководител Стивън Бър е установил при лабораторни изследвания, че ген ТРIM-22 притежава природни антивирусни свойства и може да блокира разпространението на вируса на имунната недостатъчност.

Според Бър сега задачата е да се разбере механизма на действие на гена и учените да се опитат да имитират способността му да противодейства на вируса.

[Anck_Sun_Amun]

Прилепите имитират летенето на насекомите
дата : 2 март 2008 г. 9:51 ч.
       
Прилепите се задържат във въздуха благодарение на същата аеродинамична техника, за която досега се смяташе, че се използва единствено от насекомите, предадоха Ройтерс и Франс прес, позовавайки се на публикация в сп. "Сайънс".

Когато прилепите махат с разгърнати и наклонени назад крила, те създават движение на въздуха, наподобяващо вихър, което им осигурява 40 процента от необходимата сила, за да се издигат нагоре. Известно е, че по този начин летят и насекомите.

Целта на учените от университета на Лунд, Швеция, била да проверят дали и по-тежки животни могат да го използват. Специалистите напълнили въздушен тунел с аерозол, за да снимат прилепи в процес на летене.

Заснетите изображения били анализирани с компютър. Откритието на учените може да се използва в разработването на миниатюрни летателни апарати. БТА    
        
   

[Anck_Sun_Amun]

Създадоха ваксина срещу високо кръвно

Швейцарската биотехнологична компания Cytos разработи ваксина срещу високо кръвно налягане.

Лекарството се базира на ограничаването на действието на хормона ангиотензин, отговорен за свиването на кръвоносните съдове, и е показал обещаващи резултати при първоначалните тестове върху 72 пациенти.

Участниците в изследването са запазили сравнително стабилно артериално налягане през тъмните часове на денонощието, а през ранните сутрешни часове, когато обикновено то е по-високо, е наблюдавано понижение.

Според учените от Cytos инжектирането на ваксината веднъж на четири месеца е достатъчно, за да замени традиционните лекарствени препарати за ежедневна употреба, като дава съвсем незначителни странични ефекти.

[Anck_Sun_Amun]

Първият примат в Северна Америка се е преселил от Сибир      

Учени са открили и изследвали останки от най-ранния примат, живял в Северна Америка. Те са установили, че той се е преселил от Сибир, предаде Ройтерс. Зъби от млад представител на вида Teilhardina magnoliana, живял преди около 55,8 милиона години, са намерени в Мисисипи.

Според специалистите приматът, заедно с други представители на група бозайници, към която спадат лемурите, маймуните, човекоподобните маймуни и човекът, са се преселили в Северна Америка, преминавайки през несъществуваща сега суша, свързвала Аляска и Сибир.

Палеонтолозите от природонаучния музей "Карнеги" в Питсбърг описват приматите от вида Teilhardina magnoliana като Айнщайн на своето време. Дребните създания са тежали около 28 грама, били са дълги около 7,5 сантиметра и са се хранили с насекоми и дребни плодове. "По онова време това е било най-умното животно, което не означава, че през съзнанието му са минавали кой знае какви "дълбоки" мисли".

Приматът е можел да се събере в шепата на Айнщайн и макар да е имал по-голям мозък от този на останалите бозайници, мисълта му е била практична - за храна, а не съсредоточена върху теоретичната физика, казва Кристофър Бърд от изследователския екип.

Представителите на вида Teilhardina magnoliana са живели 10 милиона години след динозаврите и приблизително толкова време преди появата на първите примитивни маймуни. Останки от родственици на "древния Айнщайн" са намирани в Китай, Белгия и Франция. БТА   
        
   

[Anck_Sun_Amun]

Откриха риба, която спи зимен сън
      
Учени, работещи по проекта Британско антарктическо изследване, са открили във водите на Антарктика риба, която спи зимен сън, за да съхранява енергията си по време на дългите зимни сезони, предаде Ройтерс.

Специалистите вече знаят, че в кръвта на треската от вида Notothenia coriiceps се съдържат химикали, които предотвратяват замръзването й в ледените води.

Известно е също, че основните процеси като растеж, метаболизъм и плуване при тези риби са забавени.

Сега обаче изследователите са открили, че антарктическата треска още повече забавя тези процеси през дългия студен сезон, като изпада в зимен сън. Този механизъм позволява на рибите да ограничат до минимум разхода на натрупаната през краткото лято енергия. БТА    
        
   

[Anck_Sun_Amun]

Растения променят семената си с времето      

Неумолимото разрастване на градовете по света води до по-малко разпространение на семена от растения, а с това за тях се увеличава рискът от изчезване, съобщи в. "Дейли телеграф".

Пиер-Оливие Шепту от Френския национален център за научни изследвания в Монпелие и колегите му са заключили, че нарастващият брой на бетонните постройки в градовете по света е накарал растенията да променят вида на произвежданите от тях семена.

Бил изследван плевелът Crepis sancta, който расте в пустеещи земи и около дървета, израсли на паважа в Южна Франция. Плевелът произвежда два вида семена - единият е лек и е разнасян от вятъра, докато другият е по-тежък и пада върху земята наоколо.

Изследователите взели семена от Crepis sancta от места около дървета в Монпелие и отгледали растения в парници, наблюдавайки каква част от произведените семена са от лесно разпространяващия се лек вид.

Изследователите установили, че в сравнение с посестримите си в провинцията растенията в града произвеждат по-малко на брой леки семена. Еволюцията е била по-благосклонна към онези с по-тежки семена, които падат върху почвата наоколо, вместо да се разпространяват надалеч и да паднат върху паважа или пътната настилка, където не могат да поникнат.

Базирайки се върху математически модел, изследователите са на мнение, че на градския плевел Crepis sancta са били нужни 12 години, за да еволюира. Резултатите от изследването са публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences. БТА

[Anck_Sun_Amun]

Медузите  са първият предшественик на животните

Задълбочено британско-американско изследване е показало, че не сюнгерите, а вид медузи са първият предшественик на животните, съобщи в. "Дейли телеграф", като цитира публикация в сп. "Нейчър". В изследването са участвали палеонтологът д-р Грег Еджкъм от Музея по естествена история в Лондон и биологът д-р Кейси Дън от "Браун юнивърсити" /САЩ/.

То променя радикално разбирането на учените за една от най-фундаменталните стъпки по пътя към съвременните животни. Досега се смяташе, че сюнгерите са в основата на еволюцията на животните. Сега се оказва, че главната "стъпка" в еволюцията, когато отделни клетки са започнали да се групират, за да образуват многоклетъчни животни, е направена от медузите Ctenophore, наричани още "морско цариградско грозде".

Те са често срещани и изключително крехки същества с добре развити тъкани и нервна система. Появили са се преди повече от 600 милиона години и изглежда са се отделили от другите животни още преди сюнгерите, които изобщо не са имали тъкани или нервни клетки.

Д-р Еджкъм обяснява, че медузите Ctenophore може да са надминали останалата част от животинското царство, като са открили как да образуват тъкани. Ако се потвърди, че медузите първи се се отделили от другите животни, това значително ще промени разбирането за най-ранните многоклетъчни животни. БТА   
    

[Anck_Sun_Amun]

Морското ниво ще спадне през следващите милиони години

Морското ниво ще спадне през следващите милиони години, а наблюдаваните повишения вследствие климатичната промяна прекъсват за кратко древен геоложки процес, твърдят учени, цитирани от Асошиейтед прес.

Специалистите обясняват, че океаните стават по-дълбоки и морските нива са спаднали с около 170 м от кредния период преди 80 милиона години, когато на земята са живели динозаври. Спадането на морското ниво досега се изчисляваше само на 40-250 м. Океанското дъно е спаднало, а заедно с него и морските нива и тенденцията ще продължи, казва Бернхард Стайнбергер от норвежкия Геоложки институт.

Стайнбергер и четирима други специалисти са авторите на доклад, публикуван в сп. "Сайънс". Изготвен от тях компютърен модел показва, че след още 80 милиона години океанското дъно ще стане по-дълбоко и морското ниво ще спадне с още 120 м. Ако нивата на моретата действително спаднат толкова много, от Русия ще може да се минава по суша до Аляска над сегашния Берингов проток, Великобритания ще бъде част от сушата на Европа, а Австралия и о. Папуа ще се свържат.

Норвежкото изследване показва, че геологията е играла голяма роля за морските нива заедно с ледниковите периоди, които могат да всмучат големи водни маси от океаните. Ако хората все още съществуват след 10, 20 или 50 милиона години, дългосрочната тенденция е към спадане, а не покачване на морското ниво, казва Дитмар Мълър от Университета в Сидни. Освен това с изместването на континенталните плочи в океаните ще има по-малко на брой подводни планински вериги и повече дълбоки равнини. Атлантическият океан ще се разшири, а Тихият - ще се свие.

Норвежките учени прогнозират, че морските нива ще спадат с 0,015 см на столетие, докато според експертите, работещи в рамките на Междуправителствения съвет на ООН за климатичните изменения, нивото на моретата ще се покачва с 18-59 см до 2100 г. заради глобалното затопляне. Понижаването на морското ниво е незначително в сравнение с очакваното повишение - казва Стайнбергер.

Градовете от Маями до Шанхай са застрашени от надигащите се морета, които могат да наводнят ниско разположените островни държави в Тихия океан. Антарктика и Гренландия сега съдържат достатъчно ледове, за да повишат морските нива с 50 м, ако се стопят - се казва в статията в "Сайънс". Ако целият лед на сушата изчене след 80 милиона години, общото спадане на океанските нива ще е 70 м, вместо прогнозираните 120 м.

Изследването оспорва разпространеното в миналото убеждение, че през кредата морските нива може да са били само 40 м по-високи от днешните с твърдението, че измервания от Ню Джърси в САЩ са подценили спадането на морското ниво. Учените казват, че самият район на Ню Джърси е спаднал със 105 до 180 м през периода и това е изкривило данните от изчисленията. БТА   
        
   

[Anck_Sun_Amun]

Разработват нов антибиотик

Изследователи от Масачузетския технологичен институт разработиха нов вид антибиотик на базата на бактерия, която се среща в почвата, съобщи ЮПИ. Изследователите заявиха, че новият антибиотик дава надежди в борбата с Helicobacter pylori, която причинява стомашни язви у хората. Новият антибиотик е в основата на "битка за оцеляване", в която един бактериен щам се бори с друг за доминираща роля.

Изследователите са на мнение, че неяснотата около това как точно антибиотикът, кръстен родострептомицин, е бил създаден може да помогне на учените да разработят стратегии за създаване на други нови антибиотици.

В изследването са участвали проф. Антъни Сински и проф. Чо Кюн Ра, изследователите Филип Лесард, Т.Г. Самбандан и Казухико Куросава от Масачузетския технологичен институт и учени от университета на Флорида. Резултатите от изследването са публикувани в Journal of the American Chemical Society. БТА   
        
   

[Anck_Sun_Amun]

Редки генетични мутации удължават живота      

Екип американски учени е изследвал столетници и възрастните им деца и е открил серия редки генетични мутации, които увеличават продължителността на живота, съобщи в. "Дейли телеграф".

Учените предполагат, че мутациите нарушават нормалния растеж на клетките, като спират процеса на стареене. Откритието повтаря сходни резултати от изследвания върху животни.

Те са показали, че някои варианти на гени, свързани с растежен хормон, подобен на инсулина, могат рязко да удължат живота на животните. Д-р Нир Барзилай, директор на Института за изследване на стареенето към медицинския колеж "Алберт Айнщайн" в Ню Йорк, е открил серия мутации, които се срещат само у столетници и могат да засегнат чувствителността към "инсулинов фактор на растежа 1" или IGF-1.

Този хормон влияе върху развитието на почти всяка клетка в тялото. Той е важен за развитието на децата и продължава да допринася за образуването на тъкани и през зрялата възраст.

Екипът на д-р Барзилай е открил генетичните маркери след като е анализирал генетичните кодове на 384 участници на възраст от 95 до 110, чиято средна възраст е била 100 години.

Данните са били сравнени с 320 контролни лица, в чиито семейства никой не е доживял до 95. Тестовете върху клетки, изолирани от доброволци столетници, са показали, че те имат по-малка чувствителност към IGF-1.

Това означава, че мутиралите гени нарушават способността на организма за нормален растеж и стареене. Изследването е публикувано в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences. БТА   
    

[Anck_Sun_Amun]

Ще декодират генома на гигантската панда

В Института по геномика в Пекин стартира международен проект по дешифриране на генома на гигантските панди, се казва в информация, качена на сайта на института и цитирана от Лента.ру.

Целта на проекта е след 6 месеца да е готова черновата на генетичната карта. Геномът на гигантската панда е сравним с този на човека. Размерът му е около 3 милиарда двойки нуклеотиди.

Учените предполагат, че геномът на гигантската панда може да съдържа 20-30 хиляди гена. Авторите на проекта са уверени, че получените данни ще имат огромно значение както за уточняване на произхода на гигантските панди, така и за разработването на мерки за спиране на измирането на вида.

Някои специалисти наричат гигантските панди живи изкопаеми. Съществуват свидетелства, че предците им са се появили в Китай преди около 8000 години. И досега обаче еволюцията на пандите не е изучавана на генетично ниво.

Сега животното, което е един от символите на Китай, е на границата на изчезването. Броят на гигантските панди непрекъснато намалява. По някои данни в дивата природа са се запазили само около 1600 представители на вида.

Гигантските панди много трудно се размножават, ако не са в естествената си среда. По тази причина учените се надяват, че декодирането на генома им ще помогне да се реши проблемът с размножаването.

Освен това то ще даде възможност да се контролира заболеваемостта. Досега най-малкото като чернова е съставена генетична карта на много живи организми, сред които на първо място на човека, а също на шимпанзето, мишката, котката, морското свинче и др.

Учените постоянно дешифрират генома на нови и нови видове. Всичките ДНК последователности са качени в Интернет, като достъпът до информацията е свободен. БТА