Формат за разпечатване

[artanis]

Zdraveite,

Shte opisha poseshtenieto si dnes v bibliotekata na FMI. Tyrseh knigi za JSP. Biliotekarkata mi kaza, che nqma takiva knigi i tova e zashtoto nqmalo pari, i drugi studenti sa pitali, no tq gi e prenasochila kym plovdivskata biblioteka(nqma da kazvam narodna), kydeto syshto nqmalo nishto. Po-progresivnite chiteteli tyrseli neshto za JSP v internet, no tam syshto nqmalo nishto. Kogato otvorih duma za holandskoto darenie ot knigi, bibliotekarkata se dyrjeshe kato che li te ne vlizat v iurisdikciqta i i kaza, che ako se interesuvam, shte mi dade kataloga, za da si izbera.

Za 'po-progresivnite' mi kolegi shte kaja: Internet e pylen s vsqkakva informaciq po mnogo. Specialno za JSP moga da preporycham direktoriite na Google, kydeto ima prekrasni tutorials.

Za holandskoto darenie: Pitaite!!!!!!!!!
Ima mnogo interesni knigi v oblasti kato Software Engineering, Ezici za Programirane, Bazi Danni i mnogo neshta, koito bibliotekarkata kazva, che NQMA v bibliotekata.

Kakto i da e. Az si namerih kakvoto trqbva, no zashto mi trqbvashe da hodq v bibliotekata, za da slusham 'genialnite' razmisli otnosno bezparichie i kak v internet nqma nishto za JSP. Mojeshe da kaje samo 'nqma' i da ne me zanimava s gluposti.

Btw tq e mnogo liubezen chovek, no tova vse pak e biblioteka i za men e vajno az da moga da svyrsha rabota tam!

[Георги Соколов]

Има друго нещо: от известно време се опитвам да намеря книгата по динамично оптимиране на Келеведжиев. Но библиотекарката ми каза че я няма изчезнала преди време. Е как тъй ще изчене че нещо не мога да се отворя.. толкова ли са съвестни студентите или е друг проблема?

[Nikolay]

Библиотеката : "Нещо като нож, нещо като цвете, нещо като нищо друго на света"
Това е един прекрасен разказ на Сароян и използвам това заглавие за моя post. Съгласен съм с artanis, че не може да се разчита само на любезност в библиотеката (ако това е точната дума; когато и да отидя, ставам неволен слушател на теми относно живота във ФМИ и живота въобще). Да прочетеш вестник "Марица" (библиотеката е абонирана) е невъзможно - предполагам, че вестникът прави маратон сред работещите във Факултета. Споменавам това, разбира се, с шеговит тон - във факултета трябва да се изучават науки, няма време за преса (касае студентите)! А, въднъж Локото( така наричат човекът, отговарящ за подръжката във ФМИ) се напил и забравил да върне вестника  - такива работи човек може да научи!  
Относно математическата литература - не мога да се оплача. Да, библиотеката на ФМИ е богата! А за дарението, хм, един ден след като загубих 1 час да търся заявения от мен учебник (деятелен или страдателн залог, какво да използвам?), установих, че това не е учебник, а сборник от статии. Това разбира се, не бе упоменато в каталога.  Не ми свършиха никаква работа, разбира се.
Интересно е да се отбележи, че библиотекарката пред мен заяви, че "това лято (б.а. става дума за лято 2003) ще каталогизира книгите". Моето мнение е, че математическата литература в дарението е от типа "да
изчистим рафтовете на англо-саксонските университети", но да го направим със стил (Killing me softly). Това са книги със статии, които не трябват
на университетът дарител, понеже той е абониран за електронни математически издания. (Коментар: Ех, да бяха ни подарили книги на Springer!). Надявам се колегите информатици да са доволни.

Въпрос: Кога ФМИ на ПУ ще направи такъв електронен абонамент? Знам, че е доста скъпо. Също така знам, че нито ФМИ на СУ, нито ИМИ на БАН имат такъв абонамент. Надявам се, да сме първи в България!

   Едва ли има студент във факултета, който да не е страдал от нерегламетираното работното време на библиотеката. Математическото очакване и дисперсията са си сменили местата   Напомням, че библиотекарката не е на подчинение на декана, което означава че преките й началници са в ректората. Но явно този форум се чете от ръководството   и резултатите са налице.
  Поставена е табела с работното време на библиотеката и бележките "Ще се върна след 10 минути" без начален час, се появяват по-рядко. Това е едно добро начало, не мислите ли?

Завършвам с въпрос: Г-н декан, каква част от бюджета на ФМИ (Университета) се отделя за закупуване на нови книги?

Благодаря ви за търпението да изчетете този библиотечен очерк. Позволих си това "Прощално", като студент обучавал се 5 години във ФМИ.
Пожелавам ви приятни мигове в нашата библиотека!

[This message has been edited by Nikolay (edited 05-06-2004).]

[This message has been edited by Nikolay (edited 05-06-2004).]

[artanis]

Здравейте г-н декан и колеги,

Доколкото знам във библиотеката на ФМИ се получава вестник "Марица". Явно има някакво споразумение между вестника и институцията, която отговаря за библиотеката на ФМИ (стана ясно, че това не е ФМИ).

Бих искал да питам:

Възможно ли е да се уредят такива отношения между вестника и ФМИ (или институцията, която отговаря за библиотеката, или и аз не знам кой точно), така че статиите от вестника да могат да се използват за научни цели?

Ако сега използвам статии от вестника за научни цели (например дипломна работа), това нарушение ли е на закона за авторското право?

благодаря!

[Nikolay]

Здравей, artanis! Първо бързам да отбележа, че вестник "Марица" не е със статут
на научно (математическо) списание - той е регионален ежедневник. Това означава, че всяка
научна публикация (ако въобще редакторът на вестника се съгласи да публикува! Убеден съм, че вестник Марица не разполага с  научни редактори) не попада в мониторинга на научните общности, т. е. дори някой да може да публикува  научна статия, нецелесъобразно е да го направи. Една причина е, че никой не ще вземе на сериозно такава публикация.
Вярно е, че българските математически списания нямат висок impact factor (термин, определящ
влиянието на даден журнал), но те поне участват в мониторинга, участват в листата на научните издания.

Институцията, която отговаря за библиотеката е Звено Библиотека на ПУ.

Лично аз досега не съм попадал на научна статия във в. Марица, но ако ти си попаднал, препоръчам ти да НЕ използваш това което е написано, понеже както по-горе обясних, вестник Марица не може да гарантира за верноста на научната статия. Примерно, миналата година в националния всекидневник "Труд", се появи статия със заглавие "Българин доказа теоремата на Ферма" , като и " Учителят X. направи трисекция на ъгъл".  Последното е невъзможно (с изключение на някой специални ъгли - това следва от теорията на Галоа), а до доказателство на т. на Ферма - аз прочетох това "доказателство" и заявявам, че на една страница бяха написани доста неверни неща. Човекът не можеше да направи правилно логическо отрицание!? Ще спомена, че доказателтвото на Теоремата на Ферма е направено 1995 от проф. Уайлс в труд от стотици станици. Знае се, че има не повече от 30 учени разбиращи това доказателство.
 В ИМИ на БАН са се "специализирали" в преглеждането на "научните" статии (Г. Ганчев - Трисекция на ъгъл,
Е. Колев, С. Гроздев - Теорема на Ферма). А, разочарованият учител е заплашвал с физическа саморазправа г-н Гроздев!
Относно твоят въпрос, принципът е ясен: Използваш нещо - цитираш точно автора и статията в References.
Съвет: Не прави цитировки от ненаучни издания! Едва ли някой рецензент ще уважи това.

Поздрави !
Nikolay D.

[This message has been edited by Nikolay (edited 15-06-2004).]

[artanis]

Здравейте Николай,

Не сте ме разбрали. Не става дума за използването на вестник "Марица" по този начин (пази боже).

Става дума за използването на вестника като груб корпус, като от една част от него - 10 или 20% да се извлекат синтактични правила за българския език, които после да се тестват чрез алгоритъма, който разработвам върху останалите 90 или 80%.

поздрави:
Атанас Чанев

[Райчо Мукелов]

А какъв е този гениален алгоритъм? Да не е просто някоя експертна системка?

[artanis]

Не е просто някоя експертна системка, г-н sasquatch. Просто алгоритъм за автоматичен синтактичен анализ на текстове на български език, който използва стохастична контекстно-свободна граматика с атрибутни структури и унификация. Заповядайте на защитата утре!

поздрави!

[Райчо Мукелов]

Мда, заповядах и видях какво става  

[This message has been edited by sasquatch (edited 06-07-2004).]

[Цуйка]

Искам да питам г-н artanis за неговата дипломна работа - какво реално приложение може да и измисли. И на какво е писал реализацията.

[artanis]

Не е ли очевидно г-н Цуйка. За какво се използват синтактичните анализатори по света. Машинен превод, автоматично резюмиране, отговаряне на въпроси, автоматично генериране на тестове (много актуално), както и за изследвания на българския език. Друго възможно приложение е в системи за обучение за лингвисти (от филологическия факултет).

Няма значение на какво е писана (в случая на Java).
В българия има малко повече от 7 милиона потенциални потребители на такава система, което е твърде малко. Добрата вест е, че с малки изменения алгоритъмът може да бъде приспособен за който и да е аналитичен или флективен език, а с по-големи изменения дори за аглутинативни, а защо не и инкорпоративни езици. Не съм запознат със синтаксиса на инфиксните езици и не мога да кажа дали може системата да бъде приложена за тях.

Благодаря че се интересувате. Бих отговорил на всякакви въпроси относно алгоритъма (за съжаление такива нямаше на защитата).

Поздрави!

послепис: Може би това не е най-подходящото място за дискутирането на този алгоритъм. Бих насочил насточщата дискусия към системата за обслужване на библиотеката, разработена от наши колеги.

[Milka]

     Otnosno abonamenta za vestnik "Maritza", resp. kojto j da e ezhednevnik - s ogled izbiagvane izlishen razhod na sredstva, se pravi po edin abonament za fakultet. S Pedagogicheskia fakultet reshihme vestnikyt do obiad da se polzva v dekanata, a sled obiad - v bibliotekata. Bihme mogli da procedirame taka i s FMI.
     Oshte vednyzh podchertavam, che catalogyt na bibliotekata e vidim na address http//:lib.pu.acad.bg . Vyzmozhno e da ima vremenni problemi s dostypa do nego, no tova se dylvi na prenastrojki na universitetskata mrezha, chesti smiani na IP i t.n.
     Ot 2000g. universitetskata biblioteka veche ne poddyrzha tradicionen catalog, a edinstveno elektronen. Toj e on-line i v nego i vklucheno pylno opisanie na bibliotechnite dokumenti, t.e. podzaglavnite danni sa vkliucheni v opisanieto. Po vashe predlozhenie i sys syglasieto na rykovodstvoto na FMI katalogyt bi mogyl da se instalira na opredeleni computri izvyn bibliotekata. Za syzhalenie ne razpolagame s dostatychno personal za analitichno opisanie na statiite. Imame syotvetnia programen produkt i predlagam studenti da uchastvat v syzdavaneto na takava baza danni.
     Apeliram za po-goliama iniciativnost ot vasha strana za fomirane na bibliotechnia fond. Uveriavam vi, che imame pylnoto sydejstvie na rykovodstvoto na Universiteta (razbira se, v ramkite na finansovite ni vyzmozhnosti) za razvitie na bibliotekata. Bihte mogli da predlagate na prepodavatelite spisyk s neobhodimite vi knigi, koito te ta predostaviat za odobrenie na g-n Dekana na FMI. Takyv e mehanizmyt za zakupuvane na bibliotechni dokumenti.
     Izpolzvam sluchaja da blagodaria na doc. d-r D. Mekerov za darenite knigi. V momenta se obrabotvat i do sedmica shte imate vyzmozhnost da gi pozvate v bibliotekata.
     Ot foruma razbiram, che ste zagrizheni za systojanieto na bibliotekata. Bih iskala da spodelia obidata si ot slednia fakt: napravihme vsichko vyzmozhno v matematicheskata biblioteka da ima computer i sedmica po-kysno niakoj preriaza mrezhovia kabel, kojto minava kraj myzhkata toaletna. Zashto? Kak togava da poviarvam, che vsichki sa iskreni v zhelanieto si bibliotekata da se razviva??? Kolko ot vas predlozhiha na bibliotekarkata da j pomognat da se spravi po-lesno s problemite s computera (a tia ima zhelanie, uveriavam vi!) ?     Milka Yankova,
     Direktor na UB

[mircho]

     Otnosno abonamenta za vestnik "Maritza", resp. kojto j da e      Ot foruma razbiram, che ste zagrizheni za systojanieto na bibliotekata. Bih iskala da spodelia obidata si ot slednia fakt: napravihme vsichko vyzmozhno v matematicheskata biblioteka da ima computer i sedmica po-kysno niakoj preriaza mrezhovia kabel, kojto minava kraj myzhkata toaletna. Zashto? Kak togava da poviarvam, che vsichki sa iskreni v zhelanieto si bibliotekata da se razviva??? Kolko ot vas predlozhiha na bibliotekarkata da j pomognat da se spravi po-lesno s problemite s computera (a tia ima zhelanie, uveriavam vi!) ?     Milka Yankova,
     Direktor na UB

Днес проучих въпроса с прекъснатия кабел в библиотеката на ФМИ. Библиотекарката ми посочи точно къде е разположен кабела и къде е бил прекъснат. Оказа се, че той минава от външната стена на сградата, където е хранилището на библиотеката, т. е. място недостъпно за студенти. На въпроса ми как така се говори тогава, че студенти са срязали кабела, библиотекарката ми заяви, че никога не е ставало въпрос за такова нещо и че кабелът не е “срязан”, а просто имало някакво прекъсване, което админите са оправили. Нека, преди да се отправят обвинения, да се изясняват нещата, за да няма несправедливо засегнати.

[Атанас Терзийски]

Прекарването на кабели и поддържането на мрежата трябва да се извършва по стандарти, които ще намалят риска от подобни издънки, мисля че в тази насока трябва да се поработи - правила, правила, правила, правила, правила, ........

Нека, преди да се отправят обвинения, да се изясняват нещата, за да няма несправедливо засегнати.

С това съм НАПЪЛНО СЪГЛАСЕН! Моля не винете и плюйте наляво и надясно без да знаете за какво точно става дума! Начина по който могат да се избягват подобни проблеми е отново да се спазват правилата, примерно в следната последователност
1. Студент няма Интернет в Библиотеката.
2. Студента се обажда на шефа на библиотеката или пише поща (или в краен случай във форума).
3. Шефа на библиотеката се свързва с ЛА, които е О-Т-Г-О-В-О-Р-Е-Н за имането на мрежа там и който РЕШАВА проблема.

Това е! В този случай ще отпаднат чуденията на Милка "що за за хора са това" и без да вкарваме много емоция в цялата история въпроса ще се реши толкова бързо, колкото и с емоции и вълнения, които дори понякога вкарваме и в леглото си ;-)

[BORIME4KA]

Трябва да се съглася напълно с г-н Чанев.

1. Университетската библиотека е част от институцията Пловдивски университет (както част е и ФМИ),  следователно библиотечните документи (книги, периодични и продължаващи издания, нетрадиционни носители на информация) са собственост на  университета. Недоумявам какво би променило принадлежността им към ФМИ.
Ще си позволя да ви припомня притчата за хан Кубрат, пръчките и синовете му.

Не разбирам, след като се правят солидни чуждестранни дарения изключително за ФМИ, защо трябва да продължаваме принципа "моето е мое, чуждото е общо". Ние сме математици и знаем, че ако А принадлежи на В, В принадлежи на С, то и А принадлежи на С. Ето защо, библиотеката пак ще е част от ПУ, но и част от ФМИ.
Като част от ФМИ, обаче, средствата за закупуване на нови книги се контролират от ФМИ и по този начин факултета определя да се вземат книги, съответстващи на нуждите на студентите от ФМИ.
Ясно е, че Ректорът няма как да е запознат по-добре от Декана с конкретните проблеми и нуждите на ФМИ-студентите.
Освен това, ФМИ може да получи странични източници на финансиране (визирам големи ИТ-компании, готови да спонсорират обучението). По този начин средствата, дадени за библиотеката отново ще се разпределят по всички факултети, дори и да са били предназначени за ФМИ, нали?
Колкото до заветът на хан Кубрат, съществува следният виц:
Извикал хан Кубрат най-големия си син.
- Слушай сега, синко, я вземи от оня куп сега една съчка и я счупи.
Взел я той, и с лекота я натрошил на няколко места даже.
- А сега, вземи 3-4 клонки и се опитай да ги счупиш наведнъж.
Хваща нашият, понапънал мишци, но успял да ги строши.
- А сега, сине, пробвай да счупиш наведнъж всичките 20-тина клона от купчината...
Вдигнал ги нашият човек, напъвал, напъвал, пот му избила от челото, но накрая успял да ги скърши на коляното си.
- Еееей да ти се не види, тебе човек на нищо не може да те научи!!!

2. Съгл. чл.34, ал.6 от Правилника на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" Ректорът сключва, променя и прекратява трудовите договори с работещите в Университета и представлява работодателската страна в колективния трудов договор.

Айде да не си цитираме членове... Щото от Всеобща декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с резолюция 217 А (III) на Общото събрание на ООН от 10.12.1948 г. съгласно член 26, всеки човек има право на образование. Образованието трябва да бъде насочено към цялостно развитие на човешката личност и засилване на уважението към правата на човека и основните свободи. Тъй че, хайде да не си цитираме членове, а да се заемем с основното - да бъде осигурено това човешко право на студентите от ФМИ. Защото, въпросът нямаше да бъде повдигнат, ако всеки студент безпроблемно достигаше до литературата, от която имаше нужда.
Следва да цитирам и поредната, абсолютна Ваша глупост:

3. Не подлагам на съмнение качествата на програмната система, която предлагате, но съществуват нормативни документи за  описание и представяне на библиотечни документи, които са задължителни за всички библиотеки в страната и са съгласувани с IFLA. УБ, като една от големите научни библиотеки в България, е важно звено от националната библиотечна система. Колкото и добър да е един програмист, програмата му не би била достатъчно функционална, без да познава в детайли библиотечния процес.
Що се отнася до това кой би трябвало да избира системата, не смятам да споря с вас.

Първо, явно подлагате на съмнение качествата на програмната система, щом смятате, че не тя не би била достатъчно функционална. Разбира се, че трябва да се познава в детайли библиотечния процес. Всички студенти, преминали курса по Софтуерни технологии знаят, че е нужен консултант за разработката на специфичен софтуер. Всички студенти, преминали през курса по Бази данни знаят основите на индексирането и търсенето. Всички студенти, изучавали обектно-ориентирано програмиране знаят как да променят състоянието, например на взета книга (върната, пресрочена и т. н.)
Второ, за въпросната IFLA... Знаете ли, че т. нар. IFLA (International Federation of Library Associations) е създала електронни спецификации за библиотечните документи, както и спецификации за софтуер против кражба на книги, че даже и за четене на книги от незрящи хора (при това не говорим за Брайлова азбука, а за т. нар. OCR - разпознаване на текст). Знаете ли, че от 1998 г. асоциацията ПРЕПОРЪЧВА използването на дигитално индексиране...
Или, преди да кажете нещо, проучете нещата, защото лесно ще си представите:
1. Отивате на работа и включвате компютъра. Веднага Ви излиза на екрана кои студенти са просрочили връщането на книги и с колко дни, при това с факултетните им номера, телефони за връзка и др. информация за тях.
2. Идва студент и му трябва еди-коя си книга. Пишете три букви от заглавието на клавиатурата и тя ви излиза, с пълна информация кога и от кого е била вземана, на кой рафт се намира в момента и колко екземпляра от нея има налични.
3. Друг студент връща книга. Пишете номера на книгата и всичко останало става автоматично.
4. Вместо да обработвате хиляди карти, просто цъквате върху студентската карта по начина, по който ви обслужват в магазините (един инфра-червен четец може да бъде намерен за 100-тина лв., а ФМИ може да даде тази сума, за да Ви улесни в работата Ви) и отново цялата информация за студента е налична на екрана на компютъра Ви.
5. Всяка книга си има категория, така че когато дойде един студент и ви каже какво имате за обектно-ориентирано програмиране, вие само отваряте категория "ООП" и виждате какво има в наличност...
6. Идват една камара нови книги, които вместо да ги описвате на хиляда хартийки и хартиища, просто ги въвеждате веднъж в компютъра... Да не говорим, че има единни системи, които могат да свалят информация за книгата и съдържанието й директно по въведен ISBN.
И така нататък, и така нататък... помислете си и не се съмнявайте в компетентността на студентите от ФМИ, функционалността на програмите, които пишат и спазването на стандарти. Много от студентите на ФМИ СЪЗДАВАТ стандарти, при това толкова сложни, че на техния фон стандартите на университетската библиотека изглеждат като да обясняваш на Роналдо, че футболът се играе предимно с крака и в тази игра си има правила...

Поздрави!

[изабела]

 molq vi pomognete mi vijdam 4e ima mnogo umni hora v tozi sait.moje li nqkoi da mi pomogne da napi6a edno ese na tema:
ne6to kato noj, ne6to kato cvete, ne6to kato ni6to ot sveta. molq vi pomognete mi izpratete va6te idei na moq sait kolkoto se moje po barzo a saita mi e: pornozvezda@abv.bg i ne se zablujdavaite po imeila mi. molq vi 6te sam vi blagosarna mnogo i vi blagodarq predvaritelno

[Valdorval]

Изабела мисля че публикуваш в неподходяща тема.

[BORIME4KA]

Има една книжка на Джулиан Барнс, която се казва "История на света в 10 1/2 глави", изд. "Обсидиан" (Julian Barnes - "A History of the World in 10 1/2 Chapters"). Мисля, че ако я прочетеш, сама ще се сетиш какво да пишеш...
Ето и един анонс:
Необичайна, забавна и мъдра история на човешкия дух от Сътворението до днес, започваща с морското пътешествие на Ной и завършваща със закачлив поглед към Рая.

Тайно промъкнал се на Ноевия ковчег дървояд разказва историята за Потопа. Терористи отвличат туристически кораб в Егейско море. През XVI в. във Франция се води невероятен съдебен процес. През XIX в. една англичанка търси останки от Ноевия ковчег в пла нината Арарат. В края на XX в. американски астронавт тръгва на експедиция със същата цел. Известен актьор изпраща от джунгла та на Южна Америка все по-отчаяни писма до своята приятелка. На любовта е отделена 1/2 глава.
Този уникален роман за човешките страсти и стремежи през вековете е всепризнат шедьовър на модерната литература.

Иначе, и аз мисля, че публикуваш в неподходяща тема 

[TeeRexX]

аз пък мисля че ако бях на твое място щях да си сменя е-майл-а
и освен това побликуваш в неподходяща тема

[BORIME4KA]

Винаги съм бил ЗА ползването на кирилица... Ето още един пример:

ne6to kato noj, ne6to kato cvete

го разбрах като "Нещо като Ной, нещо като цвете"  Което, както се досещате прави горната ми препоръка не чак толкова подходяща за "Нещо като нож, нещо като цвете..."