Хей момчета, темата е "Никога Евроком повече!", не я разваляйте!... сега по-сериозно:
Първата ми среща със Светослав Енков беше в средата/края на 90-те, когато ме регистрира в ПУ на един AIX. После се сприятелихме, той участваше като консултант по един Темпус проект. Междувременно през годините и до сега винаги се е отзовавал с каквото може и ми е помагал! Ако в моя живот мога да посоча няколко човека, на които държа искренно и от сърце - той е сред тях. Който е приятел с мен - трябва и него да приеме, той ми е наистина близък и така го чуствам. Няма нужда да нося вода от 9 дерета за да доказвам техническата му компетенция и приятелски/безконфликтен характер, заради който дори сме имали спречквания.
Ангел Гаров познавах коственно до преди време, може би от зората на BBS-ите и тогавашните ни сисопски срещи. По късно за него и делата му в мрежите и IT разбирах от приятели и клиенти, никога не съм имал пряко наблюдение към мрежата му. Скоро се запознахме лично около общ проект касаещ upgrade на свързаността на академичната мрежа и от кратките разговори прецених, че човека е в час и ми хареса визията му за нещата. Това по-късно се потвърди и от други прятели и колеги с които работим по мрежата.
С мрежата на ПУ се занимавам основно аз след напускането на Пламен Йорданов. По настоящем продължавам, но основно с мрежовите/интернет услуги на ПУ и по-малко с L1 и L2 вече. В детайли следя и развитието на академичната мрежа от края на 90-те... С тия слова ми се ще да ви убедя, че разбирам до някъде какво значи на правиш IT сред слепци каквито в болшинството са нашите управници - държавни, университетски и т.н. В цялата история най-много ме боли, че точно ние - Светьо, Ангел Гаров, другите админи в ПУ, хората от другите университети, блогърите, IT фенове от времето на plovdivnet и т.н., които сме IT будителите не сме обединени ами се караме и хваштаме за гушите като ощипани булки, вместо да се обединим и заработим заедно... хора искренно ви казвам, че ме боли за това, понеже сърцето ми е в мрежите...
Има ли смисъл да си говорим за ограничения, offline time, латентност, загуба на пакети, липса услуги и т.н. за времената, когато всички ние се учихме да правим мрежи... (а аз продължавам) - ясно е че в един или друг момент всеки е имал бъгове... но май не ви е ясно, че всеки един от нас има своя принос за изграждането на това пространство, което имаме сега. Аз съп изцяло признателен и съм се учил от хора като Пламен Йорданов, който за пръв път ми показа и ме вдъхнови за това що е Линукс, sendmail, root и т.н. Признателен съм на Светьо, който балансираше огъня между острите ни характери между мен и Пламен. От Звезди научих какво е OpenBSD и си спомням как у нас правихме някакъв web install по модем 14.4, колегите от академичната мрежа - на първо място Ведрин, после Нина, Христо от ТУ... да не забравя Владо Зафиров (Бог да го прости), също сисопите Сао, Вальо, Кермита, Борката Николов и много други... ние бяхме общество и заедно се учихме... и всички правихме грешки и неуспешни опити (а аз продължавам)...
... ако някой е безгрешен, нека пръв да хвърли камъка, аз няма да го сторя.
Сърдечни поздрави...
