Взема и аз да се изкажа, че да раздрусам малко земята под краката на някои. Може пък да възприемат нещо, че доста трудно може да ми се прибута толкова неуверено мнение. То е като да ви похвалят даден сладолед. Та, взимате си го и го пробвате. Лижете, лижете и чакате рецепторите да вдигнат банкет от удоволствие.

И аз така, взех мнението, втъкнах си го под рошавото на главата и то взе, че го изплю с доста грешки. Нека караме по същество вече...
Я ми кажете сега, изпитът за взимане на шофьорска книжка какъв е? Ама отговаряйте, без да гледате напред, искам активност в пасивното ви четене.

Кормуване, нали? И листовки?! Бинго! Курсът за подготовка какво представлява? Пак кормуване и пак решаване на листовки!
Хората се учат да вземат даден изпит като правят същото, което се прави и на изпита. Аз, като дългогодишен спортист, правя едно и също на тренировки и на състезания, само облеклото е различно. Замислете се, как сте се подготвяли за TOEFL, SAT, DSH, кандидатгимназиалния , както и за кандидатстудентския изпит? Не сте ли решавали даваните в миналите години задачи или поне примерни, които се доближават на 100% до модела на съответния изпит? А на нас в университета повечето ни диктуват и след това на изпита правим тестове. Ок, това с тестовете е далеч по-добрата система, но защо не ни предоставят примерни тестове?! Разбирате ли, всичко, което го крият, трябва да го има в изобилие. Трябва да има хиляди тестови въпроси, че да можем да се удавим в тях, сборник с тестове като по икономикс. Били се разменяли тестовете в нета или на хартия,
ГОЛЯМ ПРАЗ! Само да се променят съвсем малко въпросите и тези, които не са чели, пак ще изгърмят. Тестовете представляват практика на теорията. Без да си чел теорията са безкрайно ненужни. На първия си изпит в първи курс, които беше по макроикономика, видях студент, които е семестриално завършил, с 15 варианта на даваните тестове. Явяваше се за поне 10ти път. Не ми казвайте, че преподавател с над 20 години стаж се чувства ощетен от това, че му се разпространяват тестовете?! Между това да видиш нагледно какъв ще е изпитът, защото фактически ти не знаеш, и това да разчиташ и да се надяваш, че ще ти се падне същото, разликата е огромна. Всичко онова със скриването на информация като едно време, трябваше отдавна да е секнало.
Не, че само и единствено с четене на теорията пак не може да се изкара които и да е тест успешно, правили сме го много пъти, но приветствам изкарването на показ на всякаква информация, а не да се налага да правим тест по предмета за първи път едва на самия изпит. Доц. Замфирова, например, преподава уникално и пуска почти всеки път тестчета, което е много добре, защото те ангажира. Това, с двете контролни на доц. Костова и доц. Иванов, също е добра практика. Междинни изпити, контролни, изпитвания и всичко, което е по модел на изпита трябва да го има по-често. На всяка лекция, ако щете. А не само и единствено да се диктува и тези на първите редове да пишат, а тези на задните да си приказват, защото аз съм излишен така. Трябва да има обсъждания, мозъчни атаки, а не само преподавателят да говори. Трябва да се изграждат мислещи личности, а не праволинейно драскащи и хабящи мастилото само. Най-мразим да пишем нещо, което го има написано, ей.
Искате ли и системата за влизане в университета да засегна? Така наречения от мен „face control”! Не може прагът за влизане да е толкова нисък, а след това да очакваме заинтересовани вундеркинди. Случайностите по правило са рядкост, а не тенденция, алоо. Но тук се навлиза в една тема, в която ще трябва да обсъждам колегите си от факултета, а тяхната подготвеност и заинтересованост грам не ме засягат. Мъча се да намеря причина, поради която биха засягали някой друг, но не намирам. Като пазарувате в „Метро” гледате ли в количките на другите хора какво има?! Не ме разбирайте погрешно, и аз искам да е различно, но не мога да държа сметка на някого, не и когато сме в позицията на равноправие. Системата е решила, че ние сме равноправни студенти.
Трябва да се промени причината, а не следствието. Това е основен закон за всеки, които иска да случи нещо в личния си или професионален живот.
Да не говорим, че на изпитите в последно време са пълна анархия. Шумно е, все едно съм в клуб „Плазма” събота вечер и съм гушнал интимно някоя от тонколоните.

А сме на изпит, все пак. Ако шумът беше ритмичен, можеше и танци да заформим, че и питиета да си поръчаме. Но и тук поради принципа на равноправие, пак не мога да направя нищо. То дисциплина няма, вие далеч по-висши неща като заинтересованост искате. Но от друга страна не можем да очакваме от преподавателите да бъдат като пазачи (но могат да се постараят да бъдат малко по-строги), което по логика отправя вината към родителите и домашното възпитание. Ако на някои не му харесва този извод, може да обвини глобалното затопляне или въртенето на Земята около оста й, все ми е едно, няма се трогна особено.
Пищови тук не съм виждал да се разменят, но това не е гаранция, че не се прави. Главно се разменят лекции. И това са онези лекции тип „диктовка”. Като няма литература (интересно, как така няма) или като е от много източници, хората сами си я правят точната литература за точния предмет. Що не се разменят лекции по макроикономика, основи на управлението или социология? Ми, щот’ няма смисъл. Има си печатни издания под формата на учебник и самото преподаване е доста интерактивно. При кандидат-магистрите тази интерактивност е по-скоро трудно осъществима, защото няма толкова време, а и се предполага, че след като са минали бакалавърското си обучение, то те могат и знаят как да се оправят сами. Не изцяло, разбира се, но в по-голяма част от кандидат-бакалаврите.
Това ми е мнението, което познатите ми са чували многократно.
Не го налагам на никой. Ако някой е обиден, да се нареди на опашката на гише номер 5 „
Ицковия непукизъм”, а несъгласните нека да ми опонират. Ще ми е приятно да заформим дискусия. Успех.
