...Обществена тайна е, че голяма част от колегите не искат да научат повече, а да минат по-лесно, и не искат да се занимават с трудни неща (като Антоний, Иван, Ники, Светльо), а с възможно най-лесни.
Да, за съжаление нещата напоследък стоят точно така. Любимата ми аналогия напоследък е че когато човек ходи на фитнес да натрупа малко мускули не вдига щанга от 1 кг.
Още по-малко пък праща някой друг да вдига вместо него.
Кой кого лъже обаче това е друг въпрос. Много хора лъжат всъщност себе си, а това е най-болезненото (за тях, особено, ако не го съзнават).
И ако цялостните завършени стандартни учебни задачи са толкова откровено публично достъпни, според мен е редно изискванията към проектите да се вдигнат и/или да се направят по-разнообразни - например 3D графичен редактор, компилатор на част от С++ (не С или Паскал), който създава com файл; библиотека със сложни търсения и извличане на данни и т.н.
И аз съм с две ръце ЗА вдигане на изискванията, но... колко хора ще се справят след като това безхаберие за собственото им развитие е загнездено в огромен процент от студентите?
Според мен по-добрият вариант е изискванията да са такива, каквито са сега, но всеки сам в зависимост от изискванията към самия себе си да прецени какво още може да направи в повече. В интерес на истината почти никой до сега не ме е питал "Какво повече мога да направя по проекта?". Обикновено студентите питат: "Може ли да не правя еди какво си...?".
Относно проекта по "Компютърна графика", например в ръководството за упражнения има една цяла част, до която изобщо не се стига и тя е точно свързана с това двумерния редактор да се доразвие до тримерен. В интерес на истината няколко човека вече са го правили.
Относно проекта по "Методи на транслация", също има нива на сложност, но също всеки може да доразвие граматиките в желана от него посока, за да направи повече (стига да иска).
Аз обаче също смятам, че не винаги по-тежката щанга е по-добра за тренировка т.е. не винаги, когато правиш повече научаваш повече. Затова при "учебникарските примери" трябва да се постигне някакъв разумен баланс. Ние се опитваме да го постигнем чрез нива на сложност, като всяко следващо надгражда предишните. Това е много важно и от друга гледна точка: Различните студенти имат възможности/желания/знания на различно ниво. Затова, за да не се получи така, че ние избираме да обучаване точно определена група студенти примерно "средното ниво" (или "ниското ниво" или "високото"), ние така се опитваме да достигнем до широк спектър аудитории. Все пак обаче тук имаме долна граница (и горна, въпреки че тя не е строго очертана) студентите трябва да имат някакви минимални знания и умения, от където да тръгнат.