Чесно казано аз не го разбирам неговия тип на обучение.Има ли някаква цел това негово принизяване на студентите?Нима ако ме кара да се чувствам боклук,да приема че собственото ми бъдеще е на простачка и непрокопсаничка ще ме накара да се стремя да бъда нещо повече?Нали в произведенията които изучаваме повествователят не пише туко така нещата,не мога да повярвам че и той ги казва туко така.Влашки е много интелигентен преподавател,човекът много добре си върши работата и отлично знае какво прави.Неговите упражнения ми харесват като стил и ачин на преподаване.Имам желание да ги посещавам и го правя,но защо с а тези думи,които всеки път ни карат да се чувстваме нищожества?Нима той не е от масата хора,които просто говорят и не дават решение на проблемите.Да,лесно е да кежеш - "ти си глупак,ти си прост,ти си неук,ти си безотговорен,всички сте такива". Да,лесно е да сложиш всички под общ знаменател...
Питам се защо например един път не попита някои от студентите - как живееш,защо живееш така?Аз например работя от 15 годишна.Откак уча в университета - 3та година съм,не съм спряла да работя.Родителите ми нямат възможност да ми плащат обучението,правя го аз!...и не съм длъжна да слушам как ме принизяват и ме слагат под общ знаменател.Да, има студенти , които не работят,родителите им имат възможности и това е прекрасно.Да,има такива които ги мързи и по цял ден стоят вкъщи,да той е прав,че масово цари глупостта и простотията.Ок,дай сега тази простотия да я направим още по - модерна като съсипем и хората които искат да постигнат нещо.
Не разбирам и защо ми прави проблем като ида с друга група.Имам си отговорности и ги поемам.Никога не преча в упражненията му,слушам записвам...какво значение има групата?...Ходя,защото го уважавам , че знае и може да задържи вниманието ми.Да нямам достатъчно време и възможност да прочета всичко,но се старая да ида,да разбера,да чуя нещо.
Аз го уважавам....но не искам да слушам затова че съм простачка и че не ставам за нищо,че такова ми е поколението.Защото живота ми не е само университет...живота ми е пари,работа,здраве,щастие - и аз завися от тези неща.Желая да не ми се налага да работя,да не ми се налага да плащам образованието си,да уча да уча........искам да уча и само това да правя....обаче има външни фактори и ако искам едното,трябва да си го осигуря!
Порицанието не е най-добрия начин да накараш някой да свърши нещо както трябва.Защо ме идентифицира с масата(простотията).Защо не започнем да говорим затова колко са умни българите и колко много могат?Защо не ни похвали и д ани накара със същите силни думи да почувстваме че можем?Че можем НЕЩО!?
И така е със всичко в България-този манталитет няма да ни помогне.Затова и аз ще изчезна оттук,защото колкото и да се старая,да показвам че мога,ако видят че съм по-умна и мога повече ме спъват и трябва да започвам отначало.Само че това амортизира...И на мен ми писна.Естествено...както птиците отлитат на юг защото им е студено и аз ще си тръгна...Няма да се примиря със студеното...ще го понасям,навсякъде ще го има,но ще търся и топлото.
Откак съм в тоя университет постоянно има неуредици и това диктува и моето поведение,както на всички останали - да започвам да гледам несериозно на него.Не един път сме се събирали по 150 човека за лекции и преподавателя не е идвал и никой не ни предупреждава.Отиваш на изпит и 1 час търсиш зала като малумник,защото преподавателя не си е направил сметка.Явно толкова му пука за мен...Госпобожата Чавдарова се отнася с теб като с малумник също,не си върши работата,което е всеизвестно и се държи с теб сякаш си измет.Слушаш какъв простак си всеки ден.Понякога имаш чувството че си пилееш времето.
Тези които ходят на работа се чувстват у дома си в университета-аз поне съм един от тях и там всичко изглежда по-лесно.Не стига че си блъскам главата всеки ден с неблагодарни работодатели и работя за тях за мизерни пари ами трябва да търпя и такова отношение там където уж ми е мястото...!
Аз искам да бъда нещо повече от глупачка,искам да знам повече,да мога нещо да създам с двете си ръце и няма да позволя на такова отношение да ми попречи.Колкото повече се сблъсквам с него,толкова повече ще си пожелавам хората сред които живея да осмислят живота ми,а не да го обезмислят.И ще уважавам себе си и ще се старая да не правя техните грешки.
Не искам да съм едно колело което се търкаля безцелно и гумите му са пропити с кал.
Автор
Тема: Въпроси за изпити и преподаватели, тук! (Прочетена 236200 пъти)