Здравейте,
първо искам да кажа, че аз съм учила химия в ПУ(при това не много отдавнаq за да имам поглед върху ситуацията в момента), а сега имам възможност и да преподавм така че всико, което казвам е от позицията и на двете страни едновременно.
Обикновено не намирам за необходимо да споделям мнението си в публичното пространство, но сега смятам че това ще даде още една гледна точка, и че ще представи по пълноценно
поставения проблем.
1. В университета наистина идват хора с различна подготовка и така трябва да бъде, защото е право на личен избор всеки, който иска да започне да се занимава с нещо ново да има възможност да го направи. Само че това предполага полагане на необходимите усилия за да придобие основни познания в областта. И в тази връзка материалът, който се преподава е съобразен и изисква само елементарна начална подготовка от средното образование. (Който и такава няма, пак е добре дошъл и нищо не му пречи да си навакса, има предостатъчно време ИЗВЪН аудиторната заетост)
2. От мой личен опит мога да твърдя, че никой от преподавателите ми не се е опитвал да ми внуши, че съм малка и незнаеща, а при 99% от случаите са имали право да бъдат недоволни. Но те никога не са отказали допълнителна помощ, ако такава бъде потърсена. Просто когато наистина имаш основни пропуски в знанията намираш начин и си ги запълваш.
3. Вместо студентът 5 часа да се чуди какво прави на лекцията, по добре да слуша внимателно и да се оптва да мисли. Колкото и да е трудно винаги има полза от това, нищо не става като с вълшебна пръчка. Не можа да очакваме да се появим на лекции и да разберем всичко, всяко нещо изисква усилия, старание и търпение.
4. Мултимедийни презентации. Ако беше толкова лесно, да излезеш и да си говориш по слайдовете, всеки щеше да го прави. За мен лекционните курсове във вид на презентации са били незаменимо помагало - основното при подготовка за изпити и напрактика ги използвам и в момента поради няколко неоспорими факта - колкото и голямо количество информация да е побрано, това е само една малка част от съдържанието на няколко учебника, но при това най-важната част, есенцията, структурирана и удобна за справка по всяко време. И макар че също не харесвам много картинките от комикси, цветовете много помагат, така че според мен плюсовете са много повече от минусите. А относно правилата за перфектна презентация, те са чудесни когато имаш десет минути да внушиш една-две идеи на публиката, но лекциите продължават няколко часа и те трябва да синтезират десетки страници учебно съдържание, и
тази информация да бъде ползвана многократно след това. Спестява се доста време от писането и чертането на формули и графики по дъската, което се оползотворява именно за тяхната интерпретация, за дискусия със студентите и разглеждането на напримери.
5. Спадам към числото на младите асистенти, които не успяват да са перфектни, но не си мислете, че зад това което правим не стоят часове подготовка, теоретична, практическа, търсене на помощт от по-опитните, както и търсене на подходящите начин за представянето на материала разбираемо. Старанието трябва да е двустранно, въпреки че отговорността на преподавателя е по-голяма.
6. Упражненията са предвидени за да придобиването на практически навици, материала от лекциите не се преповтаря, но не мога дакажа, че връзката я няма или че не се използват знанията от лекциите. Задачите на семинарите дори след като са взети, не биват поглеждани от студентите, да не говорим за домашна работа. Досега нито един студент не ми е представил решена задача вкъщи, на никого не са били отказани задачи за самостоятелна работа или пък учебния материал да се дава предварително.
7. Въпросът "това не го ли учихте по еди какво си...", се задава след опит за дискусия, в която на студентите са поставени въпроси над които те трябва да помислят и да отговорят. И смисълът на въпроса е от една старана студента да си припомни това което знае, от друга да покаже, че всичко е свързано и знанията получени по една дисциплина имат приложение в друга, както и служи за преценка от страна на преподавателя до колко подробно да обяснява, в зависимост от знанията на присъстващите (без значение дали конкретния материал е изучаван по-рано). Вместо подобен въпрос да се приема като предизвикатолство (каквито са били за мен тези въпроси като слушател), очевидно той буди досада у студентите, да не говорим че в повечето случаи се отговаря с НЕ, само за да бъдат избегнати още въпроси от страна на преподавателя.
8. Приложение. В университета се учат основите на науката химия, защото основите - принципите изаконите са изброими, а приложенията им безкрайни. Най-важните от приложенията са включени в програмата за упражнения.
9. "Преподавателите с поведението си не могат да убедят студентите да посещават лекциите им.Това е голям проблем" Бих казала също, че студентите не могат с поведението си да убедят преподавателите да идват на лекции, че присъствието им е необходимо на някого изобщо и че накрая след всички усилия ще има някакъв резултат.
10. Когато студентът постъпва в университета той вече не е малко дете, той е личност самостоятелно направила своя избор, мотивирана да придобие знания и професия. Преподавателят е длъжен да му оказва съдействие по всякакъв начин, но ако се очаква те първа да се събужда интерес у човек, който не е заинтересован да прави това за което самият е дошъл, задачата е много трудна. Висшето образование не е задължително! - както казва един доцент.
11. Правилното използването на терминологията идва първо с четенето и слушането и после с участието в занятията - по цял семестър на студентите се задават въпроси, отговаряйки на които те се учат да се изразяват. Не съм съгласна, че за липсата на умения за изразяване у студентите са виновни преподавателите.