Целта на университета и преподавателите е да дадат посока, а, следвайки я, ние се самообразоваме, нали така? В този смисъл оценката е изцяло ориентировъчна за нас самите и конкуренцията, освен ако не стимулира, е безсмислена. Това, което искам да кажа, е, че персоналната оценка не е съизмерима с тези на останалите, тъй като положеният труд и методите нямат никакво значение, важни са единствено резултатите, но не тези в книжката. Ще се съгласите ли, че никой не се интересува от оценката ви на конкретен изпит, а от цялостния ви модел на мислене, манталитет и интелигентност? Ситуацията, която е наистина неприятна, е, когато човек (преподавател), когото много уважаваш, е заблуден в преценката си и (нещо, което се случва често) "знанията" на някой полуграмотен колега са сравнени с твоите, но това, повтарям, е безсмислена, макар и естествена реакция. Абсолютно съгласна съм, че броят на висшистите обезцени стойността на висшето образование в България, затова ще кажа още веднъж, че е важно това, което ще постигнеш сам в полето, което е извън обхвата на преписвачите.