с или без преписване изпита се дава... винаги съм чел за изпитите но не отричам че съм и преписвал на някои от тях. Дали от мързел защото изпита е колкото да се запълни хорариума часове или за по висока оценка... и това с оценките е пълна дивотия.. от 1 курс трябва да се бориш за магистратура (тоест да имаш над 4 общо от всички години), държавния и той така ( за мене по правилно е да се оценява взел / невзел) аман от бележкарство...
и да кажа на зубарите дето чета по горе четели по 10 4аса файда няма ... само си губите времето, с зубрене по умен не се става... отлични примери имам затова още от гимназията
Изключително глупаво мнение. „Зубър” е квалификация, която би трябвало да определи човек, който учи наизуст, без да вкарва логика и мисъл. В нашата действителност обаче този етикет се лепи на всеки, който е по-амбициозен и чете повече. Защо ли? Просто завистта и злобата тук са на high level. Не ти харесват хубавите качества у околните, които качества ти не притежаваш. За това израждаш тези качества, чисто илюзорно, и ги превръщаш в антикачества. Това, разбира се, само и чисто илюзорно, тоест съществува само в главата ти, но не и в реалността.
Другото, което не мога да разбера е нуждата, която редовно се изпитва, от това да се квалифицират хората. Кой ти бръкна в дупето, за да се интересуваш ти, Пешо или Марийка как и колко учели за изпит? И защо бележкарството да било лошо нещо? Нали това е като „заплата” за добре свършената работа? Учиш за знания и мярката за тези знания условно е оценката, къде по-обективно, къде по-субективно няма значение.
Та, с четене по 10 часа не се било ставало умен?! А с какво? Вчера не съм знаел нещо, прочитам го и вече го знам. Днес съм по-умен от вчера. Въобще, разбираш ли в каква комична ситуация се поставяш? Това как се ставало умен от позицията на какъв ни го казваш? Имаш се за умен ли? Защо? Какво си постигнал, че да ни даваш рецепти за умнотия?
Значи, като обобщение, ти не искаш да четеш много, не искаш и оценки. Тоест, не искаш нищо, което да е малко по-трудно. Искаш лесното. До тук нищо стряскащо или казано с други думи – голям праз, какво искаш ти. Обаче ти искаш и останалите да го искат това, мамка му. Искаш останалите да се задоволят с твоите ниски критерии. Искаш всички да сме на едно ниво, че да не би някой да изпъкне повече от теб. Завист, дами и господа, в натурален вид и за съжаление не е музеен експонат, а често срещано явление....
И разбира се, пак се стига до това, което горе написах. Всичко се върти около околните. Обръща се внимание на околните, какво правили те, как го правили, защо го правили. Като че ли околните са опорна точка в живота ни. Мога само да бъда благодарен на родителите си за възпитанието, както и на немската школа, чрез които тази дребнавост ми е била изкоренена, ако въобще я е имало, дори като предпоставка у мен.